Темата за минималната работна заплата (МРЗ) традиционно предизвиква разгорещени дискусии. В последните месеци те са фокусирани и върху новата Директива на Европейския парламент и Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз.
Следва да се отбележи, че Директивата не определя конкретно равнище на МРЗ, което държавите членки да достигнат. В следващите две години тези от тях, които имат законоустановени МРЗ (в това число и България), трябва да въведат процедурна рамка за определянето и актуализирането им.
Не се разбраха за минималната работна заплата
При определянето на минималната работна заплата държавите членки следва да съобразят най-малко покупателната способност на законоустановените минимални работни заплати, като се взема предвид издръжката на живота. Също така общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение, както и темпа на растеж на работните заплати и дългосрочните равнища и развитието на националната производителност. Насърчава се колективното преговаряне за определяне на работните заплати.
Експертът по трудово право д-р Тодор Капитанов припомня къде, защо и как се регулира тя, за какви задължения и плащания може да служи като измерител, какво е икономическото й значение за работодателите и за полагащите наемен труд лица.
МРЗ принципно се прилага за най-ниско квалифицирания труд и представлява един гарантиран минимум на средства за издръжка на заетите с такъв труд лица и техните семейства. Затова понякога тя се обозначава и като „минимална цена на труда“ - определена на часова, дневна или месечна база.
Минимална работна заплата при непълно работно време
В България МРЗ се определя с постановление на Министерския съвет, съгласно което от 01.01.2023 г. размерът на минималната месечна работна заплата за страната стана 780 лв., а на минималната часова работна заплата - 4,72 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Размерът на минималната месечна работна заплата се определя за пълен работен месец.
Това означава, че страните по заварени и нововъзникващи трудови правоотношения за пълно работно време не могат да договарят заплати, по-ниски от посочената сума. Такава уговорка би била недействителна поради противоречие със закона.
При определянето на минималната работна заплата за страната се отчитат потребностите на трудещите се и на техните семейства, стойността на живота и измененията в него, общото равнище на работната заплата в страната, системата на социално подпомагане, равнището на живот на другите социални групи, икономическите фактори, вкл. изискванията за икономическото развитие на страната, равнището на производителността на труда и поддържането на целесъобразно равнище на заетостта.
Съгласно международното право, елементите, които трябва да бъдат взети предвид при определянето на нивото на минималната работна заплата, следва да включват, доколкото е възможно и целесъобразно във връзка с националните практики и условия, потребностите на работниците и техните семейства, като се вземат предвид общото равнище на заплатите в страната, разходите за живот, обезщетенията за социално осигуряване и относителният жизнен стандарт на други социални групи. Също така и икономическите фактори, включително изискванията за икономическо развитие, нивата на производителност и желанието за постигане и поддържане на високо равнище на заетост.
Процедурите за определянето и изменението на минималната работна заплата задължително трябва да предвиждат изчерпателни консултации със заинтересованите представителни организации на работниците и служителите и на работодателите.
Справка:
Постановление № 497 на Министерския съвет от 29.12.2022 г., от 01.01.2023 г.
чл. 10, ал. 2 от Наредбата за договаряне на работната заплата от 1991 г.
Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата, приета на 22.06.1970 г.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg
Коментари
0