Гражданите да могат да обявяват фалит, но само ако са добросъвестни. Това предвижда Закон за несъстоятелност на физическите лица, внесен от Министерство на правосъдието за обществено обсъждане.

Като неплатежоспособен законът определя длъжника, който не е в състояние да изпълни едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати, за период от повече от 6 месеца. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. В момента законът не допуска а физически лица, които са в неплатежоспособност, да бъдат обявени в несъстоятелност. Така тези длъжници са подложени на сериозни ограничения, стрес и притеснения от финансовите затруднения и очакванията на кредиторите.

Особено уязвими са добросъвестните длъжници, които са изпаднали в положение на неплатежоспособност поради настъпване на неблагоприятни събития извън техните предвиждания и контрол – временна или трайна загуба на работоспособност, здравословни проблеми, раздяла в семейството, загуба на работа или имущество и други.

С новия закон се предвижда съдебното производство да започва по молба на добросъвестния длъжник. Той не е длъжен да иска образуване на производство по несъстоятелност. В молбата длъжникът трябва да посочи обстоятелствата относно трудова заетост, неплатежоспособност, добросъвестност и имущество. Към молбата се прилагат съответни доказателства и декларации, за да може съдът да прецени дали длъжникът е добросъвестен, неплатежоспособен, какво е неговото семейно и имуществено състояние, неговите задължения и кредитори, образуваните срещу него дела. Длъжникът следва да предложи и план за погасяване на задълженията в производството. Молбата се разглежда от съда в 14-дневен срок от постъпването й, ако е нередовна, съдът указва това на молителя и му дава възможност да отстрани нередовността.

В производството по несъстоятелност имат право да участват всички кредитори на длъжника, които имат неудовлетворени вземания.
Законът предвижда определени гаранции за осигуряване на жизнените потребности на длъжника в производството. Несеквестируемото имущество на длъжника не се включва в масата на несъстоятелността и срещу него не може да бъде насочвано изпълнение. Освен това, съдът определя издръжка, която служи за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство, на които той дължи издръжка.

istock
istock

Издръжката се определя съобразно семейното и имущественото състояние на длъжника, но не може да бъде по-малка от една минимална работна заплата и може да бъде изменена при промяна на обстоятелствата. В производството по несъстоятелност се назначава синдик от съда, по предложение на събранието на кредиторите. Синдикът представлява длъжника, уточнява кредиторите и проверява техните вземания ,уточнява имуществото на длъжника и извършва опис, събира паричните му вземания и внася полученото в специална сметка, предлага план за погасяване на задълженията, осребрява имуществото от масата на несъстоятелността.

Ще имаме ли закон за личния фалит

Длъжникът не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика, а до назначаването му – без разрешение на съда. Това ограничение не важи за текущи сметки за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и семейството му в рамките на определената от съда издръжка, като плащане на данъци, сметки храна и здравеопазване.

Плащанията в полза на длъжника се извършват по особената банкова сметка. Спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански дела срещу длъжника, а образуването на нови е недопустимо.

Законопроектът предлага определени вземания, които се ползват с по-висока степен на защита съгласно националното законодателство, да бъдат изключени от общото правило за погасяване на вземанията с изтичане на 3-годишен срок от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, а когато няма такъв – от датата на първия опис на имуществото на длъжника.

istock
istock

Съгласно чл. 107 от законопроекта, не се погасяват задълженията на длъжника за удовлетворяване на вземания, обезпечени с ипотека; вземания за глоби и имуществени санкции; вземания за непозволено увреждане; вземания за издръжка; вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, които са  станали неудовлетворени.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg