Според Йосифов срокът за въвеждане в националното законодателство на промените в Директива 98/26/ЕО (Директива за окончателност на сетълмента) и Директива (ЕС) 2015/2366 (Втора директива за платежните услуги) е 9 април 2025 г. Съгласно изискванията доставчиците на платежни услуги, които се намират в държава членка, използваща друга валута от еврото, там ще започнат да се предлагат незабавни кредитни преводи в евро до 9 януари 2027 г. А услугата за изпращане на незабавни кредитни преводи в евро ще функционира най-късно от 9 юли 2027 г.
"Във връзка с това е подготвен законопроект, с който се предлагат промени в Закона за платежните услуги и платежните системи, чрез който се очаква да се въведат изменения свързани с отпадане на нормативното ограничение за участие на небанкови доставчици на платежни услуги в платежни системи с окончателност на сетълмента, в т.ч. оперирани от централни банки", обясни Йосифов. Според него развитието на платежния пазар у нас и в Европа е движен от новите технологии и подпомаган от европейските регулации, които създават благоприятна среда за конкуренция и иновации в полза на потребителите.
"Мерките, свързани с въвеждане на еврото, подпомагат бързата и ефективна интеграция на финансово-пазарните инфраструктури у нас с тези в еврозоната. Развитието на конкуренция, но и партньорство, между финтех сектора и банките води до появата на множество нови, удобни и сигурни финансови и платежни продукти", подчерта той.
Българският финтех сектор е един от най-динамичните и в него вече има 170 компании с 12 хил. работещи, отбеляза председателят на Българската финтех асоциация Валери Вълчев. А оборотът на екосистемата достига 2.5 млрд. лв.
По данни на БНБ през първото полугодие на тази година в платежната система на БОРИКА са обработени над 181 млн. платежни операции, извършени чрез АТМ и ПОС терминали като общата им стойност е за 16.09 млн. лв. Това е увеличение спрямо предходната година с 19.1% в броя и с 20.9% в стойност, съобщи Йосифов. Плащанията в платежната система БИСЕРА за първите шест месеца на тази година са 60.7 млн. за общо 223 981.1 млн. лв., което е увеличение от 15% в броя и 72.1% в стойност на годишна база, сочат още данните на банката.
Бурно развитие на blink преводите
istock
Тя припомни, че очакванията на клиентите се увеличават и хората винаги очакват нещо по-добро, като ефектът „уау“. На сцената на DIGI PAY бе показано колко бързо реално може да бъде направен един превод с AI гласов асистент на банка. До края на годината услугата blink p2p е без такси от банките, част от схемата за незабавни плащания, но при условие, че преводите са до 100 лв.
Реално за въвеждане на дигиталното евро може да говорим след 5 години
Новата директива на Европейския съюз относно платежните услуги (позната като PSD3) има три основни цели - иновации, конкуренция и сигурност, като преговорите по пакета все още продължават. Това заяви директорът в Главна дирекция "Финансова стабилност, финансови услуги и капиталови пазари" към ЕК Ерик Дюколумбие. България е все още една от европейските държави, в които кешовите разплащания са 63-65% от всички.
"Плащанията еволюират и ще продължат да се променят в следващите години и това налага директивата на Европейския съюз (ЕС) за платежните услуги да бъде преразгледана. В Брюксел се опитваме да следим тази еволюция и да я регулираме", посочи той. Експертът припомни, че още преди години ЕС предложи регламента за незабавни плащания, като могат да се правят преводи в евро в рамките на 10 секунди в държава от ЕС и ЕИП, защото вече е била осъзната необходимостта за този вид плащания. По думите му последните пет години политиката в сферата на плащанията се развива в посока плащане „сметка в сметка“.
istock
На европейско ниво се разглеждат и редица промени, свързани с подобряване сигурността на плащанията, което беше и втората голяма тема на конференцията тази година.
Компаниите губят над 5% от приходите си годишно поради измами
Фишинг атаките стават все повече през мобилни телефони
Опасностите при разплащанията в интернет еволюират изключително бързо и вече не са само съобщения в e-mail пощата. Все повече измами стават чрез използването на смартфони. Това коментира по време на конференцията и Светлин Лазаров, ръководител на отдел „Дигитални анализи и киберразузнаване“ в ГДБОП. Той даде няколко примера от последните години как огромни суми пари са били присвоени от български фирми, само чрез подмяна на IBAN номера на банковата сметка.
След пандемията от COVID 19 стана ясно, че не отделни хакери, а цели корпорации анализират нашето поведение в интернет и така те конструират кибер атаката си, обясни Лазаров. Според него тук вече трябва да говорим за киберсигурността на всеки един човек, не само на отделните фирми. И всички трябва да са изключително внимателни при получаването на съобщения и фактури и промяна на сметка от компании, с които работят.
istock
Според Радостин Димитров, директор на дирекция „Картов бизнес“ на БОРИКА са нужни холистични решения и унифициран подход за защита при картовите разплащания и blink преводите на фирмите. От компанията IBS пък припомниха колко важно е развитието на поведенческата биометрия, ролята на тестването в реална среда, мониторинга и бързата превенция на измамите.
AI в подкрепа на банките при точно обработване на данните
Според Горан Ангелов, изпълнителен директор на IBS България, по отношение на защитата е нужен не общ подход, а индивидуален профил на потребителите с решения, специално за тях. В момента в dark web има подготвени цели фишинг сайтове, абсолютно копие на тези на българските банки, а злонамерени хора могат да се сдобият с тях срещу скромни суми. Ангелов добави, че ролята на изкуствения интелект става огромна и той се използва умело и от недоброжелатели. Затова от изключително значение са данните, с които се работи и тяхното качество, за да се подобряват моделите в реална среда. Важно е да се отделят 4-5 месеца за маркиране на измамите, за да се анализират, за да може да се улесни работата и на самите служите в отделите по измами, подчерта Ангелов. За финал според него най-доброто решение срещу загубата на средства е тяхното застраховане от банковите институции.
Хакери дебнат банковите карти
Павел Георгиев, основател на Cyber Security Talks Bulgaria, сподели своите опасения, че целта на хакерите си остава да намерят пролуки в системата, включително и при новите услуги като незабавните плащания например. Превенцията и обучението остават най-добрите защити, добави и експертът на ГДБОП като целта си остава спасяването на парите от кражба. Според Лазаров българските компании трябва да са особено внимателни при работата в дигитална среда.
istock
Може да спести 14 млрд. долара от оптимизация на сигналите за измами
В конференцията основен акцент беше и темата за прането на пари. Глобалните разходи за AI ще достигнат 301 млрд. долара до 2026 г. като 42% от компаниите използват изкуствен интелект и 32% ще продължат да го усъвършенстват и за в бъдеще. А по отношение на прането на пари при наличие на данни може да намали със 70% фалшивите положителни сигнали за измами, каза Анестис Димопулос от консултантската компания Bakertilly, която също участва на конференцията. Изкуственият интелект би могъл да намали с 80% разследването на подозрителни сделки и да увеличи с 5% дела на разкритите подозрителни сделки. Глобално биха могли да се спестят около 14 млрд. долара от оптимизация на сигналите за измами, подчерта Анестис.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase
Коментари
0