Европейският парламент прие закона за минималната работна заплата в ЕС, който трябва да задължи страните членки да "осигуряват достойни стандарти на живот и труд и да насърчават колективното договаряне за заплащането", се казва в прессъобщение на парламента.
 
Новото законодателство беше одобрено с 505 гласа "за", 92 "против" и 44 "въздържал се".
 
Законът е договорен със Съвета на ЕС през юни и целта му е да подобри условията на труд и живот на всички работници в ЕС, както и да насърчи на икономическия и социалния напредък.
 
За тази цел с него се определят минимални изисквания за адекватността на законоустановените минимални работни заплати, предвидени в националното право и/или колективните трудови договори. То също засилва ефективния достъп на работниците до защита на тези заплати.
 
Новата директива ще се прилага за всички работници в ЕС, които имат трудов договор или трудово правоотношение. Държавите членки, в които минималната работна заплата вече е защитена изключително чрез колективни трудови договори, няма да бъдат задължени да въведат тези правила, нито да ги направят общоприложими.

Това е ключово решение в борбата с кризата с високите разходи за живот, коментираха от Европейската конфедерация на профсъюзите. Преди ден от там разпространиха анализ, който показва, че най-нископлатените работници в Европа страдат силно от високата инфлация и драстичното намаляване на покупателната способност и това е довело до намаляване на реалната стойност на законоустановените минимални заплати.
 
Директивата предвижда:
 
– Минималната заплата да е поне 50% от средната в съответната страна. Държавите-членки да проверяват адекватността на законоустановените минимални заплати, като вземат предвид покупателната способност и разходите за живот;
 
– От всяка страна в ЕС да се изисква да насърчават колективното договаряне и да се борят с възпрепятстването на синдикалната дейност, а обхватът на колективното договаряне трябва да е 80%. Всички страни под този процент, сред които и България, ще трябва да изготвят план за действие в подкрепа на колективното договаряне и постигане на този обхват;
 
– Засилване на участието на синдикатите в определянето и актуализирането на законоустановените минимални заплати;
 
– Изискване към дружествата, които получават договори за обществени поръчки, да спазват правото на организиране на работниците и колективно договаряне в съответствие с конвенции 87 и 98 на МОТ.
 
Последната стъпка от двугодишния процес по приемането на директивата е нейното одобрение от Европейския съвет, което се очаква да стане през следващите седмици.
 

istock
istock

“Държавите-членки трябва да се заемат сериозно с повишаването на заплатите, не бива да чакат две години, преди да приложат директивата. Те трябва да предприемат действия сега, за да увеличат законоустановените минимални заплати и да насърчат колективното договаряне. Заплатите не трябва да оставят работниците и техните семейства да живеят в бедност, а това е реалност в цяла Европа от дълго време.

Средната заплата – поне 1100 лева

Не само чрез осигуряване на адекватни минимални заплати, но и чрез укрепване на колективното трудово договаряне като най-доброто решение за постигане на наистина справедливо заплащане за всички. Сега настояваме министрите да подпишат тази директива, за да могат работещите хора да започнат да усещат ползите от нея възможно най-скоро. Директивата изпълнява Европейския стълб на социалните права и показва, че той е нещо повече от политически лозунг”, коментира Естер Линч, зам.-генерален секретар на ЕКП.

Минималните работни заплати в ЕС варират в широки граници. Най-високи са те в Люксембург, Ирландия и Германия, а най-ниски – в България, Латвия и Естония.
 
21 страни членки имат законоустановена минимална работна заплата, а в останалите шест - Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция, заплатите се определят чрез колективно договаряне.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg