Със 156 лв. се е увеличила издръжката на едно 3-членно семейство през тази година, в сравнение с миналата. Сумата нужна на домакинство е приблизително 2600 лв. нетен доход месечно.

Две трети от българите обаче получават заплата, която е под необходимия минимум за издръжка. Това означава, че те нямат необходимите средства, за да живеят без лишения според българския стандарт.

Освен това, около 1 млн. работещи у нас получават доход до 1000 лв., това показва анализът на наблюдаваните потребителски цени и заплатата за издръжка за четвъртото тримесечие на 2023 г., подготвен от експертите на КНСБ чрез Института за социални и синдикални изследвания и обучение.

Издръжката за живот скочи с 87 лева на човек за година

Минималната работна заплата у нас е 933 лв., което означава, че тя е два пъти по-малка от заплатата за издръжка, т.е. от дохода, който трябва да покрива основните нужди на домакинството. Но на минимална работна заплата работят общо 440 хил. души, като основната част от тях са в частния сектор, т.е. ¼ от частния сектор получават минималните за страната ни доходи – посочват експертите от КНСБ.

От една страна това поставя въпроса – дали няма нещо скрито зад тези доходи и ако има допълнително, недекларирано възнаграждение, това не трябва ли да се проследи от контролните държавни органи. От друга страна самият факт, че ¼ от трудоспособното население получава минимален доход вече е знак, че икономиката ни предлага ниско квалифицирани работни места.

istock
istock

От изнесените данни става ясно още, че българинът продължава да получава ниски доходи и работещите у нас остават най-бедни, в сравнение с всички останали държави в ЕС. Независимо че средната за страната заплата вече надвишава 2000 лв., около 40% от българите получават доход под 1000 лв.

"Това, на фона на растящите непрестанно цени на повечето хранителни стоки в страната, поражда усещането, че все повече обедняваме" – констатира лидерът на КНСБ Пламен Димитров.

Месечният доход за издръжката на семейства в България

Ръстът в цените при хранителните стоки за 2022 г. беше 26% и те са продължили да растат с малко над 7% за 2023 г.., т.е. достигната е една висока база, от която после отново цените са продължили нагоре – сочат данните на КНСБ.

През четвъртото тримесечие на изтеклата година се наблюдава увеличение при каймата, малотрайните колбаси и при месото – свинско и телешко, то е с около 20-30%. Повишени са и цените на яйцата и млякото, а от плодовете най-много са поскъпнали ябълките – с 20%.

Поскъпват тъкмо стоките от първа необходимост и дори при затихваща обща инфлация, цените при тях са продължили да се увеличават, констатират синдикатите. Тъкмо ръстът в цените на 20-те основни наблюдавани стоки – т.нар. „малка потребителска кошница“ (нещата, които купуват най-бедните домакинства), създава усещането, че инфлацията не е преодоляна.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg