На фона на нарастващите цени, повишена икономическа несигурност и дори обсъждане на мерки, насочени към гарантиране на доставките на основни храни, доходите и потребителското поведение на домакинствата излизат на преден план, пишат в свой анализ от Института за пазарна икономика. Публикуваните от НСИ данни за доходите на домакинствата през 2021 г. ни дават ясен поглед върху преструктурирането им в хода на икономическото възстановяване след пандемията и на прага на новия икономически шок от войната в Украйна.
 
През 2021 г. средният доход на лице от домакинство достига 7705 лева, спрямо 7002 лева година по-рано – това е най-високият номинален ръст в рамките на последното десетилетие. Трябва да имаме предвид обаче, че това беше и година на сериозно повишение на потребителските цени в резултат на разхлабената политика на централните банки, накъсването на веригите на добавена стойност и поскъпването на енергоносителите, допълват от ИПИ.

По тази причина реалният (дефлиран с промяната в цените) ръст на доходите е по-показателен, като той достига 6,5% за година през 2021 г., спрямо 4,4% през 2020 г. и 6,3% през 2019 г. С други думи, ръстът през миналата година е сравним с този от най-силната година на пазара на труда преди Covid-19 , и имаме всички основания да говорим за връщане към прекризисните процеси, казват икономистите.
 
Според тях в пандемичната година в резултат на бързото повишаване на безработицата и свиване на заетостта, съчетани в повишенията на социални плащания и пенсии в опит за борба с кризата се промени и структурата на доходите, като средния дял на работна заплата в общите доходи спадна с 0,5 пр.п. спрямо предходната година до 56,1%.

През 2021 г. и при това разпределение има нормализация, като доходите от заплата достигат 56,8%, което дори надхвърля с 0,2 пр.п. равнището от 2019 г. Същевременно делът на доходите от пенсии също расте и достига 30% от общия доход при 28,8% през 2020 г. Повишенията в дяловете и на заплатите, и на пенсиите са за сметка на спада на дела на социалните плащания и обезщетения, което е поне отчасти следствие от рекордно ниската безработица, която според данните на Агенция по заетостта достигна 150-160 хиляди регистрирани безработни в последните месеци на 2021 г.
 
Процеси на нормализация се наблюдават и при разходите на домакинствата, като спад до 29,2% - 0,9 пункта в сравнение с предходната година - има в разходите за храна и безалкохолни, които бяха нараснали през 2020 г., а така също и при алкохола и съобщенията, пишат от ИПИ. Този спад на разходите е компенсиран с увеличение на дела на други групи – сред тях облеклото и обувките (с 0,6 пр.п), свободното време и отдиха (с 0,4 пр.п), транспорта  (с 0,2 пр.п.).

Стигат ли ни доходите след скока на цените

Това връщане към предкризисната структура на разходите от своя стана означава, че домакинствата са се върнали най-общо към предишните си навици в отсъствието на най-строгите ограничения пред пътуванията, търговията, социалния живот и развлеченията. По-дългосрочната тенденция е към общо свиване на дела на стоките „от първа необходимост“, като разходите за храна и безалкохолни напитки са се свили от 33,4% през 2012 г.  до 29,2 % през последната година – общ белег за повишаване на жизнения стандарт.

istock
istock

През 2021 г. текат ясни процеси на нормализация на структурата и разпределението на домакинските бюджети. Всичко това обаче отразява състоянието и динамиката преди избухването на военния конфликт между Русия и Украйна, който доведе до значително повишаване на инфлационния натиск, най-вече по линия на горивата и храните.

Това носи със себе си допълните рискове от реален спад на доходите, ако темпът на повишение на заплатите и социалните плащания не надхвърли този на потребителските цени, но на този етап е прекалено рано да се правят конкретни прогнози за баланса между доходите и разходите в година на толкова висока несигурност, сочи анализът.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg