Партиите при разглеждане на държавния бюджет трябва да запазят данъчния модел.  Не трябва да спират усилията за приемането ни в еврозоната. При бизнеса има един много сериозен консенсус по отношение на ползите от приемането на еврото.

Трябва да финализираме процеса по приемането на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), защото държавите-членки на този „Клуб на богатите“ се финансират при изключително добри условия от международните финансови институции. 

Това заяви в интервю за БГНЕС д-р Васил Тодоров, заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Той е доктор по право и главен асистент в Института за държавата и правото при БАН. Преди да стане заместник-председател на Палатата е бил неин главен секретар в периода от 2011 до 2024 г.

Проблемът с квалифицираната работна ръка е един от най-сериозните, с който се сблъсква българският бизнес, в това число и членовете на една от най-големите ни работодателски организация БТПП. Според експертите на организацията съществуват краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки за справяне с проблема.

Краткосрочните мерки предвиждат да се облекчи процедурата за внос на работна ръка от трети страни. „В тази връзка, ние сме формулирали предложения, които представяме по време на срещи с администрацията. Процедурата може да се ускори, ако интервютата пред консулските служби се провеждат онлайн, което ще компенсира липсата на кадри на място, или се сформират специални екипи от Министерството на външните работи, които да се командироват в съответните държави, където има интерес за внос на работна ръка в България. Така интервютата ще се провеждат в кратки срокове“, заяви д-р Тодоров. 

Примерите, които могат да бъдат дадени, за съжаление, не са в благоприятната посока.  Фирми искат внос на работници от Индия и Непал, интервютата се назначават в период от 6 до 9 месеца от подаването на искането. „За един бизнес, който планира извършвана дейност, която трябва да се случи в рамките на 3 до 6 месеца, това е абсурдно. Проектът не може да се реализира“, посочи заместник-председателят на БТПП.

Друга неблагоприятна практика, за която са били сезирани, е свързана отново с насрочени интервюта в рамките на 6 до 9 месеца, като в срок от две седмици преди датата на интервютата списъкът с потвърдените бройки за интервю се редуцира наполовина. „Тоест, фирмата изчаква 6 месеца да бъдат интервюирани работниците в Индия, и две седмици преди датата на интервюто, администрацията редуцира списъка на бройката на тези, които ще минат интервю, наполовина“, сподели д-р Тодоров.

istock
istock

На второ място по значимост като проблем българският бизнес посочва изпреварващото увеличаване на работните заплати спрямо производителността. 

„Проблемът идва от това, че държавата към настоящия момент няма готовността и волята нормативно да регламентира механизъм за определяне на минималните работни заплати. В момента те се определят по една формула в Кодекса на труда, която изцяло изключва дори възможността компетентните държавни институции да определят някакво различно число от това, което е заложено в Кодекса на труда, а именно 50% от средната работна заплата“, заяви д-р Тодоров.

Нарушават се и два международни акта. Първият е директивата за адекватните минимални работни заплати на ЕС, която трябваше да бъде транспонирана до ноември 2024 г., в момента държавата не е направила това нещо. Съгласно правото на ЕС и практиката на Съда на ЕС, когато държавата не изпълни и не транспонира директива в рамките на предвидения за това срок, юридическите лица, които могат да ползват и да черпят права от тази директива, директно могат се позоват на нея, без да се чака транспониране.

Предлагат отмяна на формулата за минималната заплата

„В тази връзка ще бъде много интересно, ако компаниите не увеличат работните заплати при положение, че държавата не е транспонирала директивата и не са заложени тези критерии, които са предвидени в нея, дали ще може да се приложат някакви санкции спрямо тях“, заяви заместник-председателят на БТПП.

Вторият важен акт, който също не е взет предвид, е конвенцията на Международната организация на труда, която е ратифицирана от България. В Конвенция 131 се казва, че трябва да има формула, по която да се определя минималната работна заплата. Тя предвижда както критерии, свързани с жизнения стандарт и нивото на разходи в страната, а също така и с производителността и икономическия растеж в съответната страна, в случая България.

„Това в момента не се спазва, не се прилага от администрацията, и по тази причина има едно много високо нарастване на минималната работна заплата, което изобщо не кореспондира с ръста на минималните работни заплати по места“, посочи д-р Тодоров.
Статистиката на НСИ за третото тримесечие на 2025 г. показва, че само в 4 области средната работна заплата надхвърля 2000 лева. Това са Варна, Враца, Стара Загора и Софийска област. В столицата средната работна заплата за месец септември 2024 г. надхвърля 3000 лева. Във всички останали области на страната тя е в диапазона 1400-1500 до 1900 лева.

istock
istock

„Тогава, ако трябва да се приложи формулата от Кодекса на труда, тези 1077 лева не са 50% от средната работна заплата в 80-90% от областите на страната. За това трябва да има промяна, за да може да стане адекватна минималната работна заплата, както по отношение на средната, така и по отношение на възможностите на работодателите, защото те плащат тези възнаграждения от приходите, които получават“, подчерта д-р Тодоров.

БТПП и българският бизнес се надява, че с новото редовно правителство ще има промяна в усвояването на средствата от европейските фондове. Това са средства, които са предвидени за България, разписани са по години, има работни програми.

„За съжаление, вече трета година, откакто тези програми функционират, усвояването е на изключително ниски нива. Дори може да дадем като пример такива абсурдни ситуации, в които има процедури, където могат да кандидатстват научни организации и предприятия. Тези процедури са изготвени в рамките на проекти, минали са обществено обсъждане, т.е. по процедурата е спазено съответното ниво на обществена дискусия и събиране на мнения, и вече 7-ми, 8-ми месец, въпреки че са включени в работните програми, те не се пускат за кандидатстване до бизнеса и до научните организации. Това е масова практика“, алармира д-р Тодоров.  

Другият проблем е със средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост, където все още около 5 млрд. евро стоят блокирани, а те трябва да бъдат усвоени до юни 2026 г. 

Според д-р Тодоров държавата трябва не само да ускори процедурите, но може би и да влезе в преговори с Европейската комисия и да се създадат такива условие, че след юли 2026 г. тези средства да останат в разпореждане на нашите компетентни управляващи органи, и съответно през процедури да могат да достигнат до крайните бенефициенти, било предприятия, било институции.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase