Развитието на София и утвърждаването й като основен икономически център на България привличат все повече хора в града през последните години и населението му непрекъснато нараства с плавни темпове.

Това показват данни от социологическо проучване за удовлетвореността на гражданите, в което са участвали над 2500 души. То е проведено от "Алфа Рисърч" за Визия за София в периода октомври - декември 2018 г. 

48% от домакинствата в София споделят, че средствата им стигат за всички нужни неща, 34% са с добри доходи, а 3% са с високи доходи. Трудности изпитват 16%, като на 9% средствата не им достигат за част от нужните неща, а 7% посочват, че са с ниски доходи. Принудени да изпитват лишения са 45% от безработните и 41% от пенсионерите.

Централните градски части са с висок образователно-културен и икономически капитал и  2/3 от жителите са висшисти, а над 50% имат доходи над 1000 лв. на член от домакинството. Квартали, които имат добро образователно-културно ниво, но икономическият капитал варира в по-широки граници са Лозенец, Дианабад, Гоце Делчев, Гео Милев, Яворов, Христо Смирненски.

Като зони с нисък както образователно-културен, така и икономически капитал ясно се открояват крайградските територии, както и кварталите Надежда, Орландовци, Свобода. В Дружба, Люлин и Обеля, където дяловете на хората, определящи доходите си като недостатъчни, надвишават забележимо средните. 

Най-висока неудовлетвореност очаквано споделят пенсионерите и безработните, следвани от заетите с ръчен труд (60% неудовлетворени, от които половината са напълно неудовлетворени). Териториално най-голяма концентрация на недоволни от нивата на доходите си са в Левски, Хаджи Димитър, Сухата река, Христо Ботев, следвани от северната крайградска зона и Дружба.

Данните показват още, че 91% от софиянците изразяват висока удовлетвореност от това, че живеят в столицата, и въпреки проблемите и критичните точки, 57% смятат, че като цяло градът се развива към по-добро място за живеене. Гражданите са удовлетворени в най-голяма степен от търговската мрежа, възможностите за култура, образователните възможности и публичният транспорт.

Столичани са най-критични към качеството на въздуха и нивото на шум, чистотата на града и състоянието на улиците и сградите в него, цените на живота и сигурността. Най-високите дялове на силна неудовлетвореност предизвикват материалният стандарт на живот, чистотата на града и качеството на въздуха. Най-голям ръст в одобрението в сравнение със сравнително изследване, проведено от Евробарометър през 2015 г., бележи градският транспорт.

Според последните актуални данни на ГД ГРАО към 2017 г. жителите на столицата и крайградските територии са 1 311 348 души, без в това число да влизат пребиваващите без регистрация.

Демографският ръст увеличава социално-икономическите възможности на града, но го изправя и пред редица инфраструктурни, урбанистични и екологични предизвикателства, които определят и ще определят средата и качеството на живот в близките десетилетия.

В София живеят значително повече млади хора в трудоспособна възраст - 77% под 60 г. спрямо 68% за страната. Относителният дял на висшистите в столицата е почти двойно по-голям от този за страната, а средният месечен доход на човек е 661 лв. спрямо 488 за страната за 2017г.

Тази благоприятна социално-демографска картина се отразява в по-високата удовлетвореност на софиянци от здравето и живота им като цяло, но удовлетвореността от нивата на доходи и цените на живота не са така високи.

По отношение на транспорта и транспортните навици, данните показват, че мнозинството от домакинствата в столицата притежават автомобил – 71%, а поне един велосипед има във всяко трето (31%) домакинство. Основният начин, по който жителите на София се придвижват в града, е градският транспорт – 63%.

Автомобил използват ежедневно 27%, въпреки че три от четири домакинства притежават поне един. Делът на хората, които предпочитат да ходят пеша, според резултатите в изследването, е 8%.