Преговорите между синдикати и работодатели за договаряне на механизъм за определяне на минималната заплата ще бъдат подновени още тази седмица.

До средата на годината трябва да има постигнато съгласие. Това съобщи социалният министър Бисер Петков пред БНР.

В същото време от Асоциацията на индустриалния капитал настояват да се премахне общата минимална заплата за страната, а нивата на възнагражденията да се определят по икономически дейности чрез договаряне със синдикатите. 

Правителството обаче явно няма намерения да слуша нито социалния си министър, нито бизнеса, защото според обявената преди дни макроикономическа прогноза и занапред минималната заплата ще се определя административно.

Бизнесът иска минималната заплата да отпадне 

 

Как минималната заплата ще скочи до 610 лева 

 

Рекорден ръст на минималната заплата догодина

 

Заложен е рекорден за последните години ръст - от 460 лв. на 510 лв. през 2018 г. Нещо повече - определени са стъпки за нарастване с по 50 лв. до 610 лв. през 2020 г.

Така не е ясно как се вписват намеренията на социалното министерство да изготви механизъм за определянето на възнаграждението на базата на обективни показатели с произволните стъпки за увеличение и крайна цел, записани в прогнозата на кабинета.

Според Петков единственото разногласие между синдикати и работодатели е какво да е съотношението между минимална и средна заплата. В преговорите по време на служебния кабинет синдикатите поискаха това съотношение да е 50-60%, а пък работодателите - около 40%. Според последните данни през първите три месеца на годината средната заплата е 1006 лв.

Вчера обаче от АИКБ призоваха да не се определя вече минимална за страната заплата, а тя да е различна за икономическите дейности и да се договаря между синдикатите и работодателите, както е с осигурителните прагове.

По данни на асоциацията България е с петата най-висока минимална заплата спрямо брутния вътрешен продукт в ЕС. Производителността на труда у нас е 15 на сто от тази в ЕС. Възнагражденията са 21% от тези за ЕС.

"Това показва, че заплатите изпреварват производителността на труда, сравнено с останалите страни в ЕС", обясни шефът на асоциацията Васил Велев. По думите му в момента у нас има стотици хиляди души, които са под минималната заплата, защото са назначени на непълен работен ден, а пък реално работят по осем часа. 

Според АИКБ големият проблем е, че всъщност у нас има все по-малко кой да работи. През м.г. по данните на националната статистика работната сила намалява със 73 хил. души, а заетите - с 15 хил. души.

По данни на МВФ, цитирани от АИКБ, България е сред най-потърпевшите от емиграцията от Изток на Запад. Работодателите повториха старата си идея за задържане на висшисти у нас - студентите, които са в държавна поръчка, да имат ангажимент да работят в България или в български предприятия за определен период от време.

По тази тема идеи има отговорникът за демографската политика в правителството - вицепремиерът Валери Симеонов. Той иска държавата да отпуска стипендии не само у нас, но и в Западна Европа срещу ангажимент после завършилият да се връща в родината.