Италианците, българите и гърците са с най-кратка трудова кариера според данните на европейската статистическа служба. Според Евростат 15-годишният италианец се очаква да се труди 30.7 години, преди да се пенсионира.

Българин на същата възраст ще има 32.1 години трудов живот. Почти толкова дълга ще е трудовата кариера и на тийнейджъра в Гърция - 32.3 години. Данните са към 2015 г.

Увеличаването на пенсионната възраст в Европа, което цели да разтовари от натиска осигурителните системи при все по-застаряващо население, би трябвало да увеличи престоя на европейците на пазара на труда.

Това се вижда и от данните на Евростат. Например средната продължителност на трудовата кариера за хората от ЕС е била 35.4 години през 2015 г. и се е увеличила с малко над 2 години от 2006 г. насам. У нас също има ръст - през 2006 г. се е очаквало българите да работят средно по 30.7 години при 32.1 години сега. 

Google вече ни помага да си намерим нова работа 

 

Шефове наемат на работа само срещу бележка от ЧСИ 

 

Майките ще получават от 1 юни бонус за ранно връщане на работа

 

"Продължителността на трудовия живот е полезен измерител на способността на дадена страна да се справя със застаряването на населението си (и съответно да поддържа икономическата си активност) въпреки спада на раждаемостта. До голяма степен тя е знак за качеството на здравната система и навиците на населението, тъй като запазването на добро здраве за по-дълго време е сред ключовите фактори за задържането на активните на пазара на труда", коментират от "Инфограф".

Данните показват и ясна географска разлика в продължителността на трудовата кариера. В Северна Европа средната продължителност на трудовия живот варира между 37 и 40 години.

На юг и изток европейците се трудят средно между 30 и 33 години. От данните излиза, че най-трудолюбиви са шведите - за 15-годишен швед перспективата е да работи 41.7 години. Следват холандците с 39.9 години. В Естония пък трудовият живот е 37.2 години. И в географското разпределение обаче има изключения.

В Белгия например са по-скоро като балканците - с очаквана продължителност на трудовата кариера от 32.6 години. Забележителен резултат постигат исландците, които според европейската статистическа служба работят средно по 46.6 години. Това е абсолютен рекорд за всички страни от и извън ЕС.

Крайната цел на пенсионната реформа у нас е да се достигне 65 г. възраст за пенсиониране и при жените, и при мъжете. Това трябва да стане през 2029 г. за мъжете, а през 2037 - и за жените. Стажът през 2027 г. ще стане 37 г. за жените и 40 за мъжете и няма да расте повече, поне по сегашните намерения.

Значителни разлики има в продължителността на работата между мъжете и жените. Например в ЕС средната продължителност за мъжете за 2015 г. е 37.9 години. Жените пък се очаква да работят средно с пет години по-малко.

Оказва се, че най-работливите европейци са мъжете от Холандия - с 42.5 години, както и датчаните - с 41 години. Най-мързеливи пък са българските мъже - те се очаква да работят 33.4 години.

При жените с най-дълга трудова кариера са датчанките - 37.5 години, които изместват холандките (с 37.2 години). Най-малко работят дамите от Малта - с 26.7 години очаквана продължителност на трудовата кариера. Малта се отличава и с най-голяма разлика в трудовия живот между мъже и жени - почти 13 години.

Българките работят средно по 30.8 години. Ние сме сред страните с малка разлика в продължителността на трудовата кариера между двата пола, като и с годините тя се стопява.