Рекорден ръст на минималната заплата догодина, двойно увеличение на учителските възнаграждения с първа стъпка още наесен, по-висок от планирания икономически растеж, ударно спестени пари от инвалидните пенсии.

Тези щедри обещания и оптимистични прогнози направи финансовият министър Владислав Горанов при завръщането си на поста в третия кабинет на Бойко Борисов.

Горанов, който досега винаги е бил сдържан на обещания и пестелив на числа, вчера обяви, че е "напълно реалистично увеличение с 50 лв." още от 2018 г. на минималната работна заплата (МРЗ), което означава от януари тя да стане 510 лв.

Средната заплата в България се е увеличила със 123% за последните години 

 

Явор Алексиев: Скептичен съм, че средната заплата у нас ще достигне 1500 лв. 

 

Синдикатите се размечтаха за минималната заплата

 

Подобен скок е безпрецедентен за годините след кризата, когато МРЗ растеше с по 20 до 40 лева. Новият стар министър потвърди, че целта е най-ниското месечно възнаграждение да стигне 650 лв. в края на мандата, както е записано в управленската програма на ГЕРБ и ОП.

Идеята за сериозно повишение на минималната заплата още догодина обаче е в противоречие с разчетите на предния кабинет на Борисов, който възнамеряваше да замрази най-ниското възнаграждение на 460 лв. за 2018 и 2019 г. 

Обещанията за скок на МРЗ с 50 лв. и стигането й до 650 лв. противоречи и на приоритетите на току-що избрания за министър на труда Бисер Петков, който обяви, че трябва да бъде разработен механизъм за определяне на минималната заплата на базата на обективни критерии.

Не е ясно как обективните критерии се вписват в намеренията на кабинета да продължи постарому да определя административно и без икономическа обосновка минималното възнаграждение. Тази практика се критикува от ЕК, а срещу нея са и социалните партньори.

Още тази есен ще има ръст на учителските заплати, обеща Горанов. Възнагражденията на учителите според управленската програма трябва да нараснат двойно през следващите 4 г., като това ще струва 1.4 млрд. лв. С каква стъпка ще става това увеличение през годините ще стане ясно до 17 май, когато в правителството трябва да се внесе актуализираната средносрочна бюджетна прогноза.

За пенсионерите обаче новините не са така оптимистични.

"Няма да отстъпим от договорения ръст на минималната пенсия за стаж и възраст от 1 юли до 180 лв. и 1 октомври до 200 лв.", увери Горанов. И обясни, че с тези мерки трябва да се оправдае подкрепата на хората, гласували за ГЕРБ и ОП. Всички останали пенсии ще се увеличат само с 2.4% от 1 юли, а за преизчисление на старите пенсии, отпуснати до 2010 г., няма график.

Вдигането на учителските заплати наесен и допълнителните разходи за увеличение на минималната пенсия според Горанов няма да застрашат планирания бюджетен дефицит от 1.4% за тази година.

Основание за този оптимизъм давало досегашното изпълнение на бюджета - към края на март е натрупан излишък от 1.058 млрд. лв., от които 983 млн. лв. са по националния бюджет, а 74 млн. лв. по европейските средства.

"Умерен оптимист съм, че ако успеем да продължим добрата работа на приходните администрации заедно с правоохранителните органи, ще постигнем и по-нисък от този дефицит", допълни Горанов.

Финансовият министър обеща да проведе заедно с министъра на труда Петков дълго отлаганата реформа в експертизата на работоспособността, така че да намалеят възможностите за злоупотреби с инвалидните пенсии. Петков също постави като свой приоритет тази реформа да се случи от 2018 г. 

Горанов е оптимист и за постигане на по-висок икономически растеж от планирания. Според него ръстът на БВП се очаква да бъде с 0.3-0.5 процентни пункта повече, което означава реализиране на близо 3.5% икономически растеж през тази година, след като пролетната прогноза на МФ посочи 2.9% ръст на БВП, а редица анализатори - 3%.

Ръст на БВП от 3.5% бе отбелязан и през 2016 г. За постигане на тази цел финансовото министерство ще насочи усилията си за намаляване на административните бариери пред бизнеса и бюрокрацията.

Горанов обеща "със свежи сили" да продължи с усилията за намаляване разплащанията в брой, като задължи бюджетните организации да правят безналични плащания от ПОС-терминали.

Данъците се запазват без промяна през целия мандат на правителството, но не се предвиждат и данъчни облекчения. Както е по закон, през 2019 г. ще се увеличи пенсионната осигуровка с 1 пункт.

"Дълговата експанзия от 2014-2015 г. ще остане зад гърба ни", каза още Горанов. Той обясни, че правителството ще следва политика на балансирани бюджети и достатъчно ликвидни буфери, като поемане на дълг ще се прави само ако се налага за финансиране на дефицитите, които с всяка година трябва да намаляват.

Социалният министър Бисер Петков увери, че промени в пенсионната реформа няма да има.