Високите минимални осигурителни прагове са една от основните причини за резкия скок на безработицата у нас, особено сред нискоквалифицираните работещи.

Това е основният извод в изследване на Главна дирекция “Икономически и финансови въпроси” на Еврокомисията, публикувано преди дни.

Ежегодното вдигане на праговете с 5-7% в условията на криза, за което основната отговорност е на синдикатите, не само че оставя хора без препитание, но на практика води до регресивно данъчно облагане, става ясно от доклада.

Това означава, че най-бедните плащат като ставка по-високи данъци от най-богатите, какъвто е случаят, когато заплатата на работника е по-ниска от минималния осигурителен праг.

Парадоксът е, че при това положение вместо да се стига до изсветляване на заплащането, се постига точно обратният ефект, изтъкват евроанализаторите.

Вдигането на праговете прави невъзможна гъвкавостта на пазара на труда по отношение на нискоквалифицираните и вместо той да се балансира чрез сваляне на заплатите, това става чрез намаляване на заетите.

“Това има висока социална цена”, се посочва в анализа.

Заетостта сред нискоквалифицираните работници в България е паднала с 40% за периода 2008-2011 г., докато намалението при висококвалифицираните е само 6%, сочат данните на ЕК.

Така безработицата сред нискоквалифицираните през 2011 г. е достигнала 27%, докато сред висококвалифицираните тя е била 5%. “

Очевидно реакцията на работодателите е била да се освободят от хората с ниско образование, слаба продуктивност и ниски заплати”, пише ЕК.

България изпита един от най-големите спадове на заетостта в ЕС - общо с около 12% от 2008 г. до 2012 г. Процентът на безработицата се удвои - от около 5% през 2008 г. на над 12% през 2012 г., се припомня в анализа.

През 2011 г. цената на час труд у нас е била 15% от средното в ЕС или 37% спрямо покупателната способност, докато продуктивността като БВП на глава от населението е била 20% от средното в ЕС или 45%, измерено чрез покупателната способност.