Половината от минималните пенсии, които ще бъдат увеличени на две стъпки тази година до 200 лв., всъщност са инвалидни, наследствени и на хора с непълен стаж.

От 547 хил. пенсионери, които в момента са с минимален размер на пенсията, само 229 хил. са пенсионираните по общите условия за стаж и възраст за масовата трета категория. Това са хората, които получават по 161.38 лв.

Около 200 хил. са инвалидните пенсии поради общо заболяване и трудова злополука, които са процент от минималната според степента на увреждане (за инвалидност над 90% например пенсията сега е 186 лв. и ще стане 230 лв.).

Останалите са на хората, на които не им достига стаж, както и наследствените пенсии. Почти всички минимални пенсии се дотират от държавния бюджет, тоест внесените осигуровки за тях не стигат дори и за минималния им размер.

Това се разбра от обясненията на социалния министър Бисер Петков на първото заседание на тристранния съвет, на което бе обсъдено увеличението на минималната пенсия за стаж и възраст.

От юли всеки трети пенсионер ще е с минимална пенсия от 180 лв. 

 

Все по-малко хора си купуват стаж за пенсия 

 

Почти всеки четвърти с инвалидна пенсия работи

 

Правителството планира от 1 юли минималната пенсия да стане 180 лв., а от 1 октомври - 200 лв. Работодателите не подкрепиха това увеличение, защото според тях то нарушава принципите на пенсионната система, като размества съотношенията между пенсионерите.

Макар да са принципно съгласни с тази позиция, синдикатите подкрепят увеличението. 

"И на нас не ни харесва само минималната пенсия да се увеличава. Но това решение бе поставено чисто политически и чисто политически ще го решим. Ако бяхме поставили въпроса с увеличението на всички пенсии, знаем, че това щеше да разклати сериозно бюджета, а какви патриоти сме, ако предлагаме нещо, което ще съсипе бюджета", коментира вицепремиерът по демографската политика Валери Симеонов, който ръководи тристранката. 

Всички останали пенсии ще се увеличат само с 2.4%. Като се увеличи от 161.38 лв. на 180 лв., минималната пенсия ще нарасне с 11.5%. Следващата стъпка от 1 октомври предвижда минималната пенсия да стане 200 лв. Така от 547 хил. хората с минимална пенсия ще станат над 800 хил. Това са почти 38 на сто от пенсионерите.

Мярката за тази година ще струва около 100 млн. лв., но Петков се похвали, че към края на април приходите от пенсионни вноски са със 104 млн. лв. повече от планираните, а до края на годината преизпълнението ще стигне около 200 млн. лв. Заради това не се налага да се отпускат допълнителни средства от бюджета.

"Ако знаехме, че имаме още 100 млн. лв., щяхме да настояваме за 300 лв. минимална пенсия", пошегува се Симеонов. За 2018 г. само за ръста на минималните пенсии ще са нужни около 280 млн. лв.

Кабинетът ще приеме наредбата за медицинската експертиза, която съдът отмени преди около 2 седмици. Тя бе разгледана също вчера от тристранката. Вчера най-сетне здравното министерство призна, че проблемът е огромен.

Зам.-министърът на здравеопазването Мирослав Ненков обясни, че териториалните експертни лекарски комисии нямат прецизна база за определяне на работоспособността на хората с повече от едно заболяване.

По данни на лекарите от ТЕЛК около 10-15 души дневно в 72 комисии в страната не могат да си получат експертните решения, което означава, че и НОИ няма да им даде пенсия.

Работодателите поискаха заедно с наредбата да се приеме и срок, в който кабинетът да изработи реформата в системата.

Симеонов обаче отхвърли идеята, като призна, че наредбата е несъвършена и не решава проблема с инвалидните пенсии, но трябва да се приеме, за да се преодолее правният вакуум и да могат лекарите изобщо да работят. По думите на Петков може да има готови промени през есента, които да бъдат обсъждани.