Бедствията, макар и рядко, са част от живота на гражданите и се случват в различен етап от живота им. В някои страни те се случват по-често, в други – по-рядко. За радост, България е една от страните, в които бедствията не са толкова чести. Една от основните цели на закона е да обезпечи в рамки превенцията, действията и последиците от всяка една възможна ситуация.
Всяко едно бедствие (земетресение, наводнение, пожар, градушка и др.) несъмнено се отразява както на бита в ежедневието ни, така и на придвижването ни до работното място и обратно, на изпълнението на служебните ни ангажименти като качество и количество, а това от своя страна неизменно се отразява върху размера на доходите ни.
Обезщетение при прекратяване на договор поради ТЕЛК
Нещо повече – не са рядкост случаите, в които по време и след бедствия изобщо е невъзможно да достигнем до работа поради обективни инфраструктурни или други затруднения, което поставя въпросът ще получим ли изобщо някакво възнаграждение, при положение че не сме на работното си място и сме в невъзможност да изпълняваме ангажиментите си към работодателя.
Подобни въпроси относно възнагражденията на работещите повдига и хипотеза, при която лицата не са на работното си място, поради това, че са се включили в доброволно формирование за борба с бедствието, с което помагат на ресорните институции и пряко на населението за справяне със ситуацията.
Самата тема предполага, че както работниците, така и работодателите имат нужда от информация какво е уредил законът в подобни ситуации. Има ясно определени правила, какво следва да направят работодателите в подобна ситуация. Честа практика в такива ситуации е работодателите да принуждават своите работници и служители да излизат в неплатен отпуск. Следващите редове ще дадат отговор защо подобна практика е незаконосъобразна.
Обезщетение при недопускане на работа
В кои случаи, при какви условия и в какъв размер работниците и служителите имат право на обезщетение по време на бедствие, отговаря Тодор Капитанов.
Закона за защита при бедствия формулира бедствието като „значително нарушаване на нормалното функциониране на обществото, предизвикано от природни явления и/или от човешка дейност и водещо до негативни последици за живота или здравето на населението, имуществото, икономиката и за околната среда, предотвратяването, овладяването и преодоляването, на което надхвърля капацитета на системата за обслужване на обичайните дейности по защита на обществото“.
Трудовото законодателство допуска два варианта за компенсиране на трудово възнаграждение, ако работникът/служителят не е полагал труд вследствие на настъпило бедствие.
Обезщетение при пенсиониране, ако сме в болничен
При първият вариант е необходимо той да е бил възпрепятстван да се яви на работа при настъпило бедствие. Съгласно закона работодателят дължи обезщетение на работинка/служителя в размер на 50% от брутното трудово възнаграждение, за времето, за което е бил възпрепятстван да работи, но не по-малко от 75% от минималната работна заплата, установена за страната. С колективен или индивидуален трудов договор може да се договори и по-голям размер.
В случаите, когато работникът/служителят е взел участие в спасителните работи при бедствие, той има право на обезщетение в пълния размер на брутното му трудово възнаграждение.
Обезщетението подлежи на данъчно облагане.
Обезщетениe за причинени вреди на работника
Причините за неявяването на работа, както и участието в спасителните работи се установяват от кметството, общински съвет или друг държавен орган.
Във втория случай по силата на Закона за защита при бедствие и сключен договор за участие в доброволно формирование, работникът/служителят временно преустановя работата си по трудовото правоотношение, за да изпълни гражданското си задължение. В този случай отсъствието му се оформя като неплатен отпуск, а за времето на отсъствие получава възнаграждение от държавния бюджет.
Предотвратяването, овладяването и преодоляването на последиците от бедствия са сред малкото случаи, в които Кодекса на труда допуска полагане на извънреден труд.
Съгласно Кодекса на труда работниците/служителите имат право на отпуск за изпълнение на обществени задължения: за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита и бедствия. Работодателят е длъжен да разрешава такъв отпуск на работник/служител, придобил качество на доброволец. Доброволните формирования се създават от кмета на общината по решение на общинския съвет.
За времето на обучение или изпълнение на задачи по предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и отстраняване на последиците от тях, доброволецът се смята в неплатен отпуск, който му се признава за трудов стаж. За времето на участия в тези мероприятия, работникът/служителят получава възнаграждение за сметка на държавния бюджет.
За да бъде разрешен отпуска е необходимо кметът на общината да уведоми работодателя на доброволеца за участие в мероприятията и да издаде документ, удостоверяващ участието на доброволеца, не по-късно от три дни след приключване на мероприятието.
Справка:
чл.44 от Закона за защита при бедствия
чл. 157, т. 7 от Кодекса на труда
чл. 218 от Кодекса на труда
чл. 228, ал. 2 Кодекса на труда
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg
Коментари
1