Броят на изплатените от държавното обществено осигуряване работни дни при временна неработоспособност поради общо заболяване е намалял с над 1 млн. дни или 6,2%, а поради нетрудови злополуки – с 229,3 хиляди дни или 8,5% през 2020 г.

Това показват данните от последния бюлетин на Националния осигурителен институт.

През 2020 г. разходите за парични обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване достигнаха 680,7 млн. лв., със 74,5 млн. лв. повече спрямо 2019 г. Увеличението се дължи почти изцяло на по-големите разходи за парични обезщетения при временна неработоспособност поради общо заболяване и за гледане на болен член от семейството и карантина. Нарастването на разходите за парични обезщетения при временна неработоспособност поради  нетрудови  злополуки  и  при  временно  намалена  работоспособност  е  символично,  докато  при  трудовите злополуки и професионална болест е налице спад с малко под 8%.

Каква е причината за нарастване на разходите?

При разходите за парични обезщетения при временна неработоспособност поради общо заболяване и поради нетрудови злополуки нарастването се обуславя изцяло от по-големия среднодневен размер на паричното обезщетение. Данните показват, че през 2020 г. среднодневният размер на обезщетението при общо заболяване е нараснал с 14,4%, а при нетрудови злополуки – с 10,9%. Това е логична последица от  динамиката  на  осигурителния  доход  в  страната,  имайки  предвид,  че  през  2019  г.  номиналното  нарастване  на средномесечния осигурителен доход за страната е било 10,9%, а през 2020 г. – 8,4%1.

НОИ
НОИ

Принос за по-големия среднодневен размер на обезщетението има и нарастването на минималната работна заплата – през 2019 г. тя нарасна от 510 лв. до 560 лв. (9,8%), а през 2020 г. – от 560 лв. до 610 лв. (8,9%). Трябва да се отбележи и нарастването на максималния осигурителен доход с 15,4% от 2 600 лв. до 3 000 лв., считано от 1 януари 2019 г. Успоредно с това, броят на изплатените от държавното обществено осигуряване работни дни при временна неработоспособност поради общо заболяване е намалял с над 1 млн. дни или 6,2%, а поради нетрудови злополуки – с 229,3 хиляди дни или 8,5%.

За какъв срок може да получим болничен

И доколкото намалението на изплатените работни дни е по-малко, отколкото нарастването на среднодневния размер на обезщетенията, през 2020 г. е отчетено нарастване на разходите.

При разходите за парични обезщетения за гледане на болен член от семейството и карантина е налице внушителен ръст от над 200%. Само за година броят на изплатените работни дни нарасна над два пъти - от 666,1 хиляди работни дни до 1 393,0 хиляди работни дни. Рязко нараства и среднодневният размер на обезщетението – с 44,2%.  

istock
istock

Нарастването на изплатените работни дни е пряка последица от пандемията на коронавирус COVID-19, в резултат на която след март 2020 г. броят на издадените болнични листове за карантина нарасна десетки пъти. Едновременно с това нарасна и средният брой работни дни, които се плащат на болничен лист.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg