Несъмнено споровете около размера на минималната работна заплата (МРЗ) повдига въпроса действително ли най-нископлатените работници са почувствали осезаемо повишаване на жизнения си стандарт през последното десетилетие?

Увеличението на МРЗ следва ли да се отчита като своеобразна заслуга на синдикалните организации и основателни ли са оплакванията на работодателските организации, че тяхното становище относно размерите не се вземат под внимание или поне не в достатъчна степен? На тези и други въпроси отговор предоставя д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.

Увеличението на минималната заплата вдигна парите за осигуровки

Където икономическите интереси са противоречиви, трудно може да се постигне пълно разбирателство. Работодателските организации оценяват увеличаването на минималната работна заплата като непосилна тежест за бизнеса и настояват за по-прозрачни правила при определянето на размера й. Според тях увеличаването на минималната работна заплата не кореспондира с ръста на брутния вътрешен продукт, поставя неоправдано близо границата между минимална и средна работна заплата за страната и може да принуди редица, най-вече малки и средни предприятия, да пристъпят към съкращения.

Логично е, че ако работодателят не може да си позволи да плаща увеличения размер на минималната работна заплата на свои работници и служители, той ще търси механизми за свиване на разходите си за труд, като се освободи от част от наетите лица.

istock
istock

Като контрааргументи в подкрепа на увеличаването на минималната работна заплата обикновено се изтъква необходимостта от гарантиране на достойно заплащане на труда и увеличаване на покупателната способност на населението. Поетапното увеличаване на МРЗ би трябвало да гарантира и устойчиво повишаване на стандарта на живот.

Поддръжниците на идеята за по-бързо увеличаване на минималната работна заплата, водени от синдикалните организации, напомнят, че минималната работна заплата не се получава в така определения размер като „чиста сума“, а от нея се правят удръжки за данъци и осигуровки.

Ако за илюстрация се вземе най-изчистеният пример на работник или служител без предходен трудов стаж на същата или сходна позиция (т. е. без допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит): от 780 лв. МРЗ близо 175 лв. ще са удръжки за сметка на служителя. Казано с други думи, този доход наистина гарантира само един минимум на жизнен стандарт за физическо оцеляване. Впрочем, не само минималната работна заплата като абсолютен размер е недостатъчна, за да покрие нуждите на лицата, а и данъчната и осигурителна тежест е висока, което допълнително утежнява положението им.

13-а заплата за работещите, ако се въведе необлагаем минимум и 15% подоходен данък

Въпреки всички спорове, все пак законът позволява и договаряне на трудови възнаграждения под размера на МРЗ за страната в някои случаи, както е при непълно работно време. То може да е договорено между страните още при възникване на трудовото правоотношение или впоследствие, с допълнително споразумение. Непълното работно време може да се въведе и едностранно от работодателя като специфична „антикризисна“ мярка при намаляване на обема на работата за период до три месеца в една календарна година.

istock
istock

Долната граница на възнаграждението ще се определи пропорционално спрямо минималното възнаграждение за пълно работно време, например при работа на 4 часа - 1/2 от минималната работна заплата и т.н.

Договорите за допълнителен труд и за работа през определени дни от месеца обикновено нямат значение на основен източник на доходи за работника или служителя. По-кратката продължителност на полагания по тях труд рефлектира и в по-ниско минимално заплащане.

Предлагат да няма данъци върху минималната заплата

Особен случай е и договора за обучение по време на работа, по силата на който работодателят се задължава да обучи работника или служителя в процеса на работата по определена професия или специалност, а работникът или служителят - да я усвои. През време на обучението работникът или служителят получава трудово възнаграждение според извършената работа, но не по-малко от 90 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Социалното оправдание на това законодателно решение е в липсата на опит на полагащото труд лице, което обикновено прави труда му по-малко ценен от гледна точка на работодателя.

Справка:

чл. 110, 111, 114, 138 и 138а 230 от Кодекса на труда

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg