Все повече германци избират да прекарат старините си извън Германия. За това говорят и трансферите на германски пенсии към чужбина, чийто брой за 20 години се е удвоил. Най-голям ръст отбелязва България - с 2 800%, разказва DW.

Все повече германци след излизане в пенсия не могат да запазят стандарта си на живот. И трябва да се отказват от какво ли не: от автомобил, от пътешествия, от култура. В Източна Европа обаче с германската пенсия се живее доста по-охолно.

В България животът е двойно по-евтин, твърдят репортерите на тв-канал ZDF и дават пример с имотите: къща може да се купи дори за 5 000 евро. Същото се твърди и в серия от публикации в „Ди Цайт". Седмичникът цитира службата Евростат, според която средният доход в България възлиза на по-малко от 500 евро. Литър бензин струва около едно евро, наемите са ниски, цените на недвижимите имоти – също, пише вестникът и обобщава, че условията на живот в България определено предлагат интересна перспектива на тамошните пенсионери.

С това се обяснява и едно на пръв поглед смайващо число: броят на германците, които живеят и получават пенсията си в България, за 20 години се е увеличил с цели 2 800 процента! В абсолютни цифри обаче това нарастване вече не изглежда толкова сензационно: през 1997 година към България е имало едва 22 пенсионни трансфера от Германия, а през 2017 броят им вече е бил 652.

Все повече германски пенсионери избират да живеят другаде

За същия период от 20 години се е удвоил броят на германците, които получават пенсиите си извън Германия – днес те вече са близо 240 хиляди. Повечето живеят в съседни държави – Австрия, Франция и Швейцария. Там обикновено ги е отвел личният или служебният им живот. Но тази картина постепенно се променя и все повече германци избират на старини да живеят там, където са ходили на лятна почивка: между 100 и 200% се е увеличил броят на германските пенсионери в страни като Испания, Гърция и Хърватия.

В своя документален филм за германските пенсионери в България, ZDF представя 75-годишния Валдемар Хакщетер и съпругата му Хилдегард, които от десетина години живеят в едно село в Североизточна България. Хилдегард изобщо не искала да напуска Германия, но България се оказала единственият изход. Техния случай описва и вестник „Ди Цайт": Това са един друг вид икономически мигранти: те бягат не от бедното към богатото, а обратно, от богатото към бедното,коментира седмичникът. В България бедните германски пенсионери спадат към горната средна класа. „Тук няма нужда да си броя стотинките и да мисля мога ли да отида на ресторант", казва Валдемар пред изданието. Двамата обясняват, че в Германия месечно разполагали с не повече от 300 евро, след като си платят всички сметки. „Вече десет години живеем тук. И нито ден не съм съжалявал за това решение", казва още Валдемар.

"Да се махаме от Германия, моето момиче!"

По-нататък в „Ди Цайт" четем: „От 1990 година насам България изгуби почти два милиона от общо 9-те си милиона жители. Мнозина от тях, обикновено добре образовани, се отправят към Западна Европа. А в техните домове сега се нанасят пенсионери от Западна Европа. „България се обезкървява", казва Валдемар Хакщетер. Тъкмо поради това българите се радвали на новите си съседи." 

Тръгнали точно в обратната посока, днес Валдемар и Хилдегард са доволни. "Искам да живея, не просто да оцелявам", казва Валдемар и добавя: „А тук съм вторият най-заможен човек в селото." Не случайно преди 10 години той казал на Хилдегард: „Да се махаме от Германия, моето момиче!"