Най-високо заплащане у нас получават завършилите информатика и компютърни науки в СУ "Св. Климент Охридски" и администрация и управление в Американския университет в Благоевград. Техният среден месечен облагаем доход е над 3000 лева. 

Най-високи средни доходи получават завършилите професионални направления информатика и компютърни науки, математика, проучване и добив на полезни изкопаеми, обществено здраве, комуникационна и компютърна техника. Това показва шестото издание на рейтинговата система на висшите училища за 2016 г., което бе представено в Министерство на образованието и науката. 

"Рейтинговата система дава изключителна важна и прозрачна информираност", каза министърът на образованието Меглена Кунева. Според нея рейтингът е ключов фактор за връзката между висшето образование и пазара на труда. 

Данните в новото издание очертават тенденция за постепенно подобряване на реализацията на пазара на труда на специалистите, придобили висше образование у нас през последните пет години, но и потвърждават големите различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на образованието. 

Спрямо предишното издание на рейтинга през 2015 г. има увеличение на облагаемия доход, намаление на безработицата, леко увеличение на дипломиралите се, които работят на длъжност, изискваща висше образование и на осигуряващите в България. 

Има увеличение на студентите в направленията, за които е прието да се смята, че има недостиг на кадри като информатика и компютърни науки и медицина. 

Най-висок успех от дипломата за средно образование имат приетите студенти в първи курс в направлението медицина, фармация и дентална медицина. 

СУ е първенец в 21 от 25 професионални направления, Техническият университет в София е първи в 6 от общо 9 направления. 

Първи в 5 от 5 професионални направления, в които обучава студенти е Медицинският университет в София. С по 3 първи места са Аграрният университет в Пловдив, Химикотехнологичният и металургичен университет в София. Две класации се оглавяват от Лесотехническия университет в София. 

Рейтинговата система сравнява представянето на 51 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите битови и административни услуги, престижа и реализацията на завършилите на пазара на труда, пише "24 часа".

Най-ниска е безработицата сред завършилите направление "Обществено здраве, медицина, фармация и стоматология".