Как е решен въпросът с болничните в Европа

Управляващите в България лансираха идеята от 1 януари 2020 година обезщетението за първия ден отсъствие от работа заради заболяване да не се плаща, както досега, от работодателите.

После стана ясно, че това няма да важи за майки с болни деца (за бащите информация все още няма), както и за претърпелите трудова злополука.

Спорните реакции по темата принудиха премиера Бойко Борисов да обяви, че подобно предложение засега няма да бъде внасяно в Народното събрание, а темата ще бъде обсъдена в Тристранната комисия със синдикатите и работодателите.

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България подкрепи предложението, синдикатите декларираха готовност за протести, а от лекарското се показаха обидени от твърдението на управляващите, че имало множество злоупотреби с болничните, заради което се налагала мярката.

Орязват платените болнични от работодателя

Вицепремиерът Красимир Каракачанов заяви, че предложението цели "да се възпитава съзнание" у лекари и пациенти. И заключи: "Не можеш да искаш да работиш като в Албания, а да получаваш заплата като в Германия".

Всъщност, в Албания първите 14 дни от болничните се плащат от работодателите, което много повече се доближава до германската, отколкото до българската методика. Но очевидно не това има предвид въпросното сравнение, анализира в свой материал Дойче Веле. 

Това ли е решението?

Броят на наетите лица и този на издадените болнични в България действително не нарастват пропорционално.

Слагат таван на болничните

От 2013 до 2018 година наетите са се увеличили с 20 хиляди - до 2 милиона и 238 хиляди.

През 2018 обаче са били издадени със 156 хиляди повече болнични, отколкото пет години по-рано. Средният брой дни, за които НОИ е изплатил обезщетения, са били 6,13 през 2013 година, и 7,86 през 2019 година на наето лице.

Подобна практика - работещият да плаща сметката за първите дни от боледуването си - съществува в Европа, например в Испания. Там през първите три дни работодателят не е длъжен да плаща за болничните.

В много компании обаче има вътрешни регламенти, недопускащи работникът да бъде ощетяван.

От четвъртия до петнайсетия ден от боледуването работодателят е задължен да изплаща обезщетение, което се равнява на процент от дохода, а след 15-ия плащанията се поемат от социалната система.

Само в три държави от Европейския съюз - Кипър, Ирландия и Португалия - нито един от платените дни за отпуск по болест не е за сметка на работодателите, припомня по този повод "Офнюз". 

Как е в Германия?

В Австрия и Германия работодателят се грижи за обезщетяването на служителите си през първите няколко седмици от боледуването. И в двете държави за първите три дни дори не е необходимо предоставянето на медицинско удостоверение или болничен лист. 

Българинът няма да си трае за болничния

В Германия работодателят изплаща 100% от дневното възнаграждение през първите шест седмици, като този срок може да бъде и удължен при второ, различно заболяване. Ако заболяването е настъпило през първите 4 седмици от назначаването на работника или служителя, обезщетението се покрива от здравната каса. Съществува възможност в договора да бъде посочена друга методика за изплащане на обезщетение при болест, но тя не може да поставя наетия в по-лошо положение в сравнение с посочените в закона правила. 

В Австрия задължението за изплащане на обезщетение е обвързано със стажа при конкретния работодател. Ако наетото лице работи от по-малко от пет години, то има право на шест седмици 100% обезщетение от работодателя и 50% през следващите четири. Останалите 50% се покриват от здравната каса. Броят на седмиците, в които отговорността за обезщетението е на работодателя, нараства с годините стаж.

Независимо кой плаща сметката, в Австрия важи принципът, че наетото лице трябва да получава по време на боледуването си същите суми, които би получавало и ако работеше.

"Болната" здравна система води до фалшиви болнични

За ограничаването на злоупотребите с болнични могат да бъдат предприети и други мерки, които да не удрят по джоба на работниците. Една от тях е въвеждането на електронна здравна карта, което се отлага от години. То би дало възможност да се проследява лечението на всеки един пациент.

Рисковете - финансови и здравни

Не е сигурно, че предложената от правителството мярка ще доведе до положителен резултат. Както припомни бившият социален министър Ивайло Калфин, преди 2010 година, когато НОИ е покривал всички болнични, е имало обвинения, че работодатели се договорят с работниците си да взимат обезщетения за боледуване, без да са болни. 

Решението на правителството крие както финансови, така и здравни рискове. Най-вече за хората с ниски доходи, които в България са особено уязвима група. Минималната брутна заплата в страната през 2019 година е 560 лева.

След удръжките сумата спада до около 430 лева нето. Прагът на бедността в България през 2020 година ще е 363 лева. Така съществува реалната опасност с няколко дни болнични работещите на минимално заплащане да паднат под екзистенц минимума. Или с други думи – за много наети лица неплащането на този първи ден от болничния е непосилно.

Съвсем логично е и опасението, че все повече хора ще ходят болни на работа, излагайки на опасност не само себе си, но и колегите си.

Разкодирай личните си финанси с Pariteni.bg. Каним те да участваш в конкурс за 50% стипендия, предоставена от Pariteni.bg, за работилница „Лични финанси: как да инвестираме по-добре“ на The Business Institutе. За целта трябва само да попълниш формуляр за кандидатстване до 22.11.2019.


За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg