Студентите, които завършват информатика и компютърни науки, остават най-добре платените работници в страната, предаде БГНЕС.

Средната заплата в сектора е около 2400 лв. Най-ниско платените професионалисти остават студентите, завършили музикално и танцово изкуство, които получават средно около 800 лв., сочи изследване на БСК.

Тенденцията в българското висше образование се променя в негативна насока спрямо предходните години – за пет години /от 2014 г. до 2019 г./ броят на новозаписаните студенти е намалял с близо 15%. Спада, обаче, и процентът на безработните студенти, които са завършили висше образование.

Положителна тенденция, обаче, е плавното повишаване на работните заплати на завършилите университет, което изпреварва средната заплата за страната – 1151 лв. срещу 908 към февруари 2019 г.; както и високите доходи и почти пълна заетост в техническите и медицинските специалности, накъдето се ориентират все повече студенти.

Наблюдава се и отлив от доскоро популярни специалности като икономика и администрация, които бълваха твърде много кадри, които често си намираха работа в сфери, за които не е нужно висше образование.

Студентите, завършили „Военно дело“, са на първо място в класацията на процентна заетост – сред тези студенти няма нито един безработен. Класацията обединява случаите на завършили студенти, които работят – дори и не по специалността си.

На второ място се нареждат медиците, от които едва 0.16% не са успели да намерят работа. Младежите, завършили Стоматология, Металургия, Музикални и танцови изкуства, Ветеринарна медицина, и Математика, също лесно успяват да намерят работа.

В дъното на класацията пък се нареждат животновъдите, специалистите по материалознание, психология и религия /теология, които трудно намират работа по специалността си.

Според класацията за приложение на придобитото висше образование и реализацията по призвание, близо 100% от завършилите военно дело работят по специалността си. На второ и трето място се нареждат медиците и стоматолозите, след това фармацевтите и учителите, които също си намират работа по професията си.

В дъното на класацията са завършилите туризъм – където едва 20% от завършилите работят по специалността си; както и студентите по изобразително изкуство, хранителни технологии и животновъдство.

Изследването показва и как се движат тенденциите на учениците, които стават студенти, а впоследствие и професионалисти. Така например, отличниците в училище обикновено избират специалности като медицина, фармация и стоматология; след тях се нареждат математика, право и политически науки. Учениците с по-ниски или съвсем слаби оценки се ориентират към професии в областта на материалознанието, добивът на полезни изкопаеми, животновъдство и растениевъдство, както и машинно инженерство.

Същата е статистиката, която показва средния облагаем доход на завършилите според висшето учебно заведение и специалността – студентите, придобили диплома за компютърни науки, информатика, инженерство и математика получават средно между 3 800 и 2430 лв.

Извън компютърните науки, специалност „Обществено здраве“ е с най-високо платени завършили студенти, които получават около 2 300 лв. средно на месец.

На обратния полюс обикновено са творческите специалности: завършилите „Театрално и филмово изкуство“ в ПУ „Паисий Хилендарски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“ и в театралния колеж „Любен Гройс“ в София получават средно по около 600 лв. месечно. Бакалаврите по „Социални дейности“, завършили ТУ-Габрово и МУ-Плевен, взимат също около 600 лв. заплата.

Все по-малко кандидат-студенти, обаче, биват насърчавани да се насочват към технически или информационни специалности, които са сред най-високоплатените. Според изследването това се дължи на ниската информираност на учениците преди кандидатстване, но и заради крайно недостатъчната подготовка по тези направления в гимназиите.