Догонва ли частният сектор заплатите в обществения

Държавният бюджет за 2020 г. безспорно поставя фокус върху доходите.

Покачването на заплатите в публичния сектор с 10%, ново по-сериозно увеличение на учителските заплати (+17%) и вдигане на пенсиите (+6,7%) са основните котви.

На този фон обаче е важно да видим какви са по-дългите трендове и какви са последните развития на пазара на труда.

Кой задава темпото в заплащането? Догонва ли частният сектор заплатите в обществения? Кои области поставиха рекордите през тази година?

Традиционно у нас средната заплата в обществения сектор е по-висока от тази в частния – следва да отчетем и сивия сектор в частния.

Кои и колко работят, но не свързват двата края

Между 2001-2006 г. тази разлика е в рамките на 25-30% по-ниска заплата в частния сектор спрямо обществения. Ситуацията се променя след 2007-2008 г., когато ръстът на заплатите в частния сектор започва да изпреварва този в обществения.

istock

Графика 1: Ръст на заплатите в обществения и частния сектор, 2001-2019 г.

Източник: НСИ

Макар частният сектор да губи много работни места в кризата, средната заплата продължава да се покачва, докато в обществения сектор настъпва затишие за 2-3 години.

Така към 2012-2013 г. разликата в заплатите вече е в рамките на около 10% в полза на обществения сектор. След 2015 г. се наблюдава нова тенденция на набиращ сила ръст на заплатите – както в частния, така и в обществения сектор.

Икономиката ни стига пика си тази година

Водещ обаче остава по-скоро частния сектор. За първите 9 месеца на 2019 г. разликата е малка, но все пак заплатите в обществения сектор нарастват с около 11%, докато тези в частния с 12%.

Резултатът от всичко това е, че частният сектор най-накрая настигна обществения – разликата вече е в рамките на 1-2%, а през някои месеци частният сектор дори успява да излезе напред.

Графика 2: Разлика в средната заплата в частния и обществения сектор, 2000-2019 г.

Източник: НСИ

На този фон покачването с 10% на заплатите в обществения сектор не бива да ни изненадва. Правителството в случая не задава темпото, а по-скоро следва това на частния сектор.

По региони и сектори обаче не винаги е така.

Ударното покачване на заплатите на учителите например се отразява и през тази година образованието „бие“ другите сектори – заплатите в образованието нарастват с 15% за първите 9 месеца на годината спрямо около 10-11% в преработващата промишленост, например.

На регионално ниво това ще направи учителската заплата по-привлекателна. Докато в София наетите в образованието получават с около 20% по-ниска заплата от средната за областта (данни са налични за 2017 г.), то в други области съотношението е обърнато – разликата може да достигне над 20% в полза на образованието в области като Видин, Велико Търново, Силистра, Сливен, Ямбол, Благоевград, Кюстендил и Хасково.

Социални работници искат 40% увеличение на заплатите

Последните данни за заетостта в регионите също дава интересни тенденции. Ефектът на столицата върху периферията вече е изключително видим.

Докато преди 2 години София водеше по коефициент на заетост (15-64 г,.) с над 10 процентни пункта пред София област, днес картината е различна – област София „бие“ столицата по коефициент на заетост за четвърто поредно тримесечие.

Рекордьорът по заетост обаче е друг. Тук трябва да направим уговорката, че най-вероятно има проблем с регионалната извадка в изследването на НСИ, защото данните за наетите лица, които идват от статистиката на предприятията не подкрепят чак такива ръстове.

Въпреки това, за второто и третото тримесечие на 2019 г. по данните за работната сила на НСИ област Велико Търново постига коефициент на заетост (15-64 г.) от над 80%.

Стигат ли ни парите за издръжка на живота

Това реално е първата област в историята на страната, която регистрира подобни нива на заетост.

На другата крайност е Монтана, която не просто има най-ниската заетост в страната (45,5% за трето тримесечие на 2019 г.), но и върви надолу, постигайки най-ниската си заетост за последните 20 г. Разликата е коефициентът на заетост между двете северни области е над 30 процентни пункта.

Графика 3: Коефициент на заетост (15-64 г.) в областите Велико Търново и Монтана, 2003-2019 г.

 
Източник: НСИ

Всичко казано дотук задава и очакванията за 2020 г.

Значим ръст в броя на заетите едва ли можем да очакваме, тъй като пазарът на труда така или иначе е на рекордни нива – през трето тримесечие на 2019 г. всички райони (без северозападен) постигат заетост (15-64 г.) от над 70%.

По-забележим ръст на броя на заетите може да се очаква само при положителни развития в най-проблемните области.

Как да си поискаме повишение на заплатата

Водещата тема обаче ще бъдат заплатите, които логично вървят нагоре при тези нива на заетост. Нарастващите разходи за труд ще предопределят много от събитията в индустрията – както за чуждите, така и за българските компании.

Родни компании от промишлеността, които досега бяха ориентирани около водещите икономически центрове, ще имат стимул да се насочват към по-бедните региони на страната.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg