Промени, които значително могат да ограничат действието на минималните осигурителни прагове у нас, предлагат работодателските организации. 

Предложението е част от пакет с искания за осигурителната система на три работодателски организации - Българската търговско-промишлена палата, Стопанската камара и Асоциацията на индустриалния капитал.

БСК иска минималните нива на осигуряване да важат само за работодатели, които пряко са участвали в договарянето им. В момента преговорите текат на браншово ниво и е достатъчно споразумението да се подпише от една работодателска и една синдикална организация, за да се разпрострат резултатите върху цялата икономическа дейност. Така преди година се стигна до абсурди и продължителни спорове. 

В сектор здравеопазване например беше предвиден ръст на праговете в болниците с рекордните 13-16%. Той не беше подкрепен от асоциацията на директорите в здравеопазването, а само от фармацевт от БТПП и Мими Виткова от името на КРИБ, която после си призна, че сложила подписа си като наказателен вот срещу директорите, понеже не идвали на преговорите.

"В преговорите реално не участват 2/3 от работодателите и така се нарушава правото на колективното трудово договаряне. Праговете бяха въведени като мярка срещу недекларираната заетост, а според статистиката на ЕК България далеч не е на първите места по укриване на заетост", коментира Димитър Бранков от стопанската камара. 

БТПП пък предлагат да има методика, по която нивата да се определят. В нея трябва да се включват производителността, приносът в брутния вътрешен продукт, инфлацията и др.

Осигурителните прагове в последните години са редовно критикувани от Европейската комисия заради нежеланите странични ефекти, които се проявиха в кризата. Праговете в някои сектори догониха вече нивото на средната заплата. Засега кабинетът не е взел категорично отношение по проблема, защото се очаква мащабно изследване на ефекта от праговете върху заетостта. 

Според пилотно проучване в трите най-слабо развити региона и с най-високи нива на безработица - Северозападен, Северен Централен и Североизточен, повишението на праговете оказва негативен ефект върху заетостта в търговията, хотелиерството и ресторантьорството от 2009 г. насам. За строителството този негативен ефект се наблюдава само през 2009 г.