Основният проблем на българската икономика е ръстът на безработицата, както и липсата на инвестиции. Това заяви председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев. 

Според него структурата на Кодекса на труда не отговаря на европейските изисквания и практиката в други европейски страни, а работодателите са подложени на натиск от изпълнителната власт и синдикатите, предава БГНЕС. 

"Това води до отлив от инвестициите и неустойчивост на трудово-правния климат в страната. Наред с мудността на правораздавателната система, всяка година става все по-трудно да се прави бизнес", категоричен е Данев, според когото от 24 години в България не е влизал сериозен инвеститор, а минималната заплата се увеличава несъобразно спрямо темповете на икономиката и инфлацията. 

Председателят на БСК предупреди, че възстановяването на данъка върху доходи при минималната заплата, е в нарушение на принципите на социалното партньорство. 

"Това от своя страна ще доведе до увеличаване на броя на заетите с минимална заплата и до укриване на доходи", подчерта Данев. 

Той припомни, че държавата е отменила класа за прослужени години към държавните служители, но не и към тези, които са в частния бизнес, а това води до дискриминация. 

"Не повече от 30% може да бъде борят на временно наетите, а това е в коренно нарушение на европейските принципи. Българският работодател беше наказан да плаща за първите три дни болнични, след като плаща и осигуровки", каза още Данев и подчерта, че бизнесът не може да освободи място за младите хора, ако пенсионерът не желае да напусне работното си място. 

Проф. Боян Дуранкев, икономист от УНСС, обаче смята, че промените, предлагани в Кодекса на труда, са брутално настъпление на едрия капитал против трудещите се. По думите му – заглавието на мерките - за увеличаване на заетостта, подвежда. 

„Всъщност, по този начин, чрез повечето от тези 28 мерки (не чрез всички), ще се дадат възможности на капитала, и то най-вече на едрия капитал, свободно да борави със стоката работна сила”, каза проф. Дуранкев, цитиран от Агенция "Фокус". 

"Например, второто предложение е - да се разшири обхватът на срочния трудов договор; това, на практика, е в интерес на капитала, разбира се, но ще означава - намаляване на безсрочните трудови договори, което е в обратен интерес на трудещите се. Най-интересното е номер три, при което вече съвсем официално капиталът иска, образно казано, да продава за известно време, да преотстъпва, специалисти от едно предприятие на друго, срещу заплащане. Което означава, че това е абсолютно неевропейска и немодерна тенденция - да се признава, че хората са стока, и че може всеки да продаде тази стока, след като ги наеме някой друг, срещу заплащане, без по този начин да се възмездяват работниците и служителите", допълва икономистът. 

„При 48-часова работна седмица, се увеличава максималният брой работни часове извънреден труд, в рамките на една календарна година, докато в рамките на ЕС - тенденцията е към намаляване на работното време на един човек и ограничаване на извънредния труд в рамките и на годината, на месеца и на седмицата”, отчита Дуранкев.