Повече мобилизация на служителите или по-ниска производителност – кои ще са очакваните ефекти от подобна идея?

Консултантска фирма от Русе бе сред първите в страната, която въведе четиридневна работна седмица. Дружество има офиси в Русе и Бургас, в които работят общо 8 служители. Възможно ли е това да стане масова практика, коментира икономистът проф. Боян Дуранкев от ВУЗФ (Висше училище по застраховане и финанси), пред радио „Фокус“.

Според него, богатството на всяко общество в края на краищата се мери в свободното време, а не в работното време. И още повече, че производителността на труда, която расте позволява именно преминаване към все повече и повече намалено работно време.

Почти преди един век от 1909г. до 1927г. този експеримент е започнат от Хенри Форд, припомня Дуранкев, и той решава да намали именно 6-дневната работна седмица на 5-дневна работна седмица и експериментът показва потресаващи резултати. Резултатите са много по-висока производителност на труда и за 5 дни се произвежда повече, отколкото за 6 дни, при една и съща техника и технология. Разбира се това се отнася най-вече за материалното производство, тъй като в сферата на услугите едва ли може да се каже, че има рязко нарастване на производителността на труда, доколкото може такава да бъде измерена.

Що се отнася до България ние сме в периферията, т.нар. третичен капитализъм, където и хората са много по-малко и възможностите са намаляване на работното време са много повече ограничени.

Според някои от последните изследвания страната ни се нарежда на едно от първите места по най-дълга работна седмица.

Свободното време, според експертите от ООН служи за три неща – първо за физическо развитие, второ за интелектуално развитие и трето за културно развитие, т.е. обществото печели повече от повече свободно време – нещо, което е логически вярно и си заслужава да се мисли, отчита проф. Боян Дуранкев.

В много от малките селца и градове у нас се работи по 6 и по 7 дни. Очевидно че европейската тенденция чрез регламенти и директиви на ЕС, трябва да промени нещата.

Става дума в перспектива до 2030 г., като се премине към т.нар. 36-часова или 35-часова работна седмица, и съответно към 13-годишна допълнителна заплата за всички и разбира се други неща, които са напълно естествени в модерния свят, смята Дуранкев.

Естествено пред 2019г. такива практики са добро изключение и не трябва трябва да очакваме масова практика, смята икономистът, но все пак експериментът си заслужава да се наблюдава.

Има и сектори, в които тези идеи и практики ще бъдат по-трудно приложими като образование, услуги и здравеопазване, отчита Дуранкев, но експеримент във Финландия показва, че е възможно, след като чрез въвеждане на 20-часова учебна седмица и премахване на домашните работи, страната се е наредила от около 35-то изведнъж на първо място, след 10 години. Постепенно преминаване към по-малко работно време ще постави и друг въпрос – какво да се прави с повечето свободно време?

Една добра практика, т.нар. „home office” – работата от вкъщи, е идея с която българските работодатели не са особено съгласни на този етап, и само чуждестранни компании я прилагат у нас към днешна дата. Според Дуранкев основно притеснение на работодателите, по отношение на тази практика, идва от липсата на контрол над служителите.

„Смятат, че не е лошо на хората да им се монтират камери, да се вижда какво правят всяка секунда. Т.нар. „прахосмукачна система“ още не е изчезнала от България и пътувайки из различни градове и различни фирми съм виждал за 7 часа и половина да се работи така, че човек да не може да отиде, с извинение дори и по малка нужда до тоалетна. Разбира се, че тази „прахосмукачна система“ дава по-високи печалби, но тя съсипва хората, тормози ги и ги принуждава към едно нещо, което е много приятно за българина. Когато забележи, че в определена компания нещата не вървят добре, от тази гледна точка, напускат компанията, бягат към друга компания, а ако и там е така знаят много добре и Терминал 2 и Калотина, напускат България и отиват в по-добри страни,“ отчита икономистът.

Европейската практика за намаляване на работното време, очевидно се развива. Не само в скандинавските страни, не само във Франция, в Германия намира много добър прием, но постепенно се забелязва, че това нещо плъзва и към Полша, Унгария и към Литва, Латвия, Естония.

„Хубаво е българските работодатели сериозно да преосмислят какви отношения трябва да имат със своите работници и служители. Все пак те са наемни работници, но в повечето случаи са и хора,“ обобщава Дуранкев.

Вижте още по темата: 

Русенска фирма въведе четиридневна работна седмица