Учителската заплата сега е далеч от тези 125% от средната работна заплата за страната. Това е вече затворена врата към млади учители и мъже-учители. И двата индикатора гарантират нисък рейтинг. Минималната заплата през 2025 година ще се увеличи с над 10%.
Обемът учебно време не е и не може да бъде „панацея“ и колкото и да правим кампании за това, ще изискаме по-важното. Тази година също преминахме през „национален дебат“ как да добавим един ден към есенната ваканция или как да учим по време на НВО в 7-и клас. Дори и тук от добрата практика се създава проблем, защото изпитът след седми клас е с най-голям обществен интерес, а учители и директори ще създават организация в учебен ден. Това, дори и да се случи, ще бъде трудно, а някъде невъзможно. Осигуряването на квестори може да провали този изпит, посочват от синдиката.
Те напомнят, че не липсват и предложения за промяна на началото 15 септември. СБУ към КНСБ предложи да започнем седмица по-рано, а Съюзът на ръководителите в системата на народната просвета в България анализираше хипотези с начало първи септември. Но нека припомним, че глобалното затопляне ни притиска в контраст с огромен брой класни стаи, които не са климатизирани и осъществяват учебен процес при нечовешки температури. Очевидно, с разместване на дни, без промяна на учебни програми, учебно съдържание и учебници, ще наливаме от пусто в празно. Трябва намалим обема и информацията от учебните програми.
Промяната на учебните програми следва да се направи експертно и ефективно. Трябва да се отхвърли голям обем информация в тях, която обременява ученика и пречи на мотивацията. Това ще се отрази на учебното съдържание и учебниците и ще освободи ресурс за упражнения, за градене на компетентности, а сега се акцентира за усвояване на информация.
istock
Учителите в КТ „Подкрепа“ са убедени, че промените в учебни програми, съдържание и учебници, са едни от най-важните за образователната система.
Искат 15% ръст на учителските заплати
Синдикат „Образование“ предлага, но законотворците не искат да въведат оценка за дисциплина. Ако училищният правилник се спазваше стриктно и без изключение от родители и ученици, то образователните институции щяха да бъдат европейски. Необходими са и инструменти за мотивация на непартниращи родители – както административни, така и финансови. Примерни „модели“ имаме много във Франция, Великобритания, Дания, Естония, Финландия и др.
Според синдиката приоритетното финансиране на образователните институции в България е едно о най-важните условия за едно ново образование у нас. Използването на термина „Финансов приоритет“ от партийните дейци е най-голямата зараза за родната просвета. Средствата за образование са важни за нашите деца, важно е да се стремим към 6% от БВП за следващите пет години. Това ще обезпечи важните политики, които българското общество очаква. Разходите за физическа среда са най-големи, но за съжаление винаги най-спорни.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase
Коментари
0