За качеството на висшето образование може да се съди и по това как се реализират професионално завършилите студенти. Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика.

Според него най-добра реализация по специалността имат студентите от ВСУ – 84% от тях работят в областта, която са избрали да учат и завършат висше образование. След него е СУ с 82,4%. Най-ниска е реализацията на студентите от РУ – 63%.

В България в момента има девет университета, в които се изучава специалност „Право“ (подредени по азбучен ред):

1. Бургаски свободен университет (БСУ)

2. Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ (ВСУ)

3. Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“ (ВУ)

4. Нов български университет (НБУ)

5. Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ (ПУ)

6. Русенски университет „Ангел Кънчев“ (РУ)

7. Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (СУ)

8. Университет за национално и световно стопанство (УНСС)

9. Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград (ЮЗУ)

Безработицата сред завършилите юридическо образование е сравнително ниска. В НБУ и СУ тя е под 1.5%, или по-ниска от средното за страната сред всички висшисти (2,08%) и средното за страната при завършилите „Право“ (2,18%). Следващите 3 университета в класацията по този показател (УННС, ПУ, ВСУ) също не надхвърлят 2%, т.е. и те са под средните стойности. Най-висока е безработицата сред завършилите БСУ – почти 4%.

Данните показват, че най-голям дял от председателите на съдилища, ръководителите на прокуратури и членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) и Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) са завършили СУ. Това е в голяма степен обяснимо с факта, че става дума за най-стария и, както е видно от рейтинговата система, най-престижен юридически факултет в България. Освен това СУ е втори с най-ниска безработица, реализация на пазара на труда и институционална акредитация сред наскоро завършилите. Фактически подобен резултат съответства на историческата роля на СУ като традиционно водеща институция що се отнася до юридическо образование и на резултатите от рейтинга.

istock
istock

Не е тайна и че в семейства, в които поколения юристи завършват СУ, той е предпочитан като продължаване на традицията. Възрастта на част от разглежданите магистрати също предполага да са възпитаници на СУ като единствено съществувал юридически факултет към момента на завършването им. Трябва да отбележим, че първите, завършили факултетите „Държавна сигурност“ и „Народна милиция“, на които се признава специалност „Право“ във Висшия институт „Г. Димитров“, по-късно Академия на МВР9, са випуск 1989/1990 г.

Завършилите технически специалности взимат по-високи заплати

Подобно генерално доминиране на ЮФ на СУ се забелязва и в Рейтинговата система на висшите училища в България, където той заема  последователно от 2012 г. насам първото място в класирането по отношение на професионално направление „Право“.

Единственият друг юридически факултет, който през последните 12 години не е променил позицията си в рейтинга, е този на УНСС – винаги е на 2-ро място. Въпреки това, се забелязва, че няма нито един представител на този факултет сред членовете на ВСС и ИВСС, а процентът сред председателите на съдилища и административни ръководители на прокуратури е минимален.

За всички юридически университети в страната средният успех от дипломата за средното образование на приетите студенти е над 5.00, като най-висок е този на приетите в СУ – 5.78, а най-нисък – в РУ (5.05). Това е естествена последица от престижа на професионалното направление в съответното учебно заведение, като логично по-престижните успяват да привлекат като цяло кандидат-студенти с по-високи образователни резултати.

Ръководните позиции в съдебната власт се заемат от юристи, завършили ограничен кръг университети. Този факт сам по себе си подсказва наличие на концентрирано влияние.

Тенденцията се наблюдава както сред съдиите и прокурорите, така и във ВСС и ИВСС. От една страна, това може да е положителен показател за качеството на тези висши училища. От друга страна обаче това е потенциален индикатор за липса на плурализъм и реална конкуренция, следваща образователни резултати и качество на обучение, а оттам - и непропорционално голямо влияние на някои ЮФ.

istock
istock

Резултатите от Рейтинговата система на висшите съдилища потвърждават по-скоро второто. Наблюдаваната асиметрията между данните от РСВУ и представянето на юридическите факултети в ръководните постове в съдебната власт загатва за наличието на „инкубатори“, чиято не докрай необяснима концентрация може да е симптоматична за:

- липса на прозрачност и обективност и наличие на неправомерно влияние при назначенията на ръководни длъжности в съдебната власт, позволяващ влизането в системата на лица с по-ниска професионална подготовка заради неформални мрежи за влияние, които лица впоследствие са готови да се отплатят реципрочно;

- зависимости и лоялност не към принципите на правовата държава, а към политически или лични интереси, които застрашават справедливото правоприлагане и правораздаване;

- системни слабости в обучението по „Право“, които създават предпоставки за неравностойна подготовка и създаване на впечатление, че някои факултети предоставят „лесни“ дипломи, осигуряващи бърз достъп до „старт на кариерата“ в определени публични институции;

- необосновано фаворизиране на кадри от определени висши училища, което води до изкривяване на представителността и създаване на „затворени кръгове“ в съдебната власт.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase