Как се реализират на пазара на труда висшистите

В България се наблюдава относително продължителна тенденция за подобряване на показателите за реализация на завършилите висше образование на пазара на труда, показва актуализирана Националната карта на висшето образование в Република България за 2024. Делът на завършилите, които се реализират на позиция, за която се изисква висше образование, се увеличава от 47% през 2015 г. до близо 51% през 2020 г. и до 60.7% през 2024 г. Делът на завършилите, които имат принос към осигурителната система, се увеличава от близо 76% през 2013 г. до близо 81% през 2020 г. и до 86% през 2024 г.

Средният осигурителен доход на тези хора нараства от 868 лв. през 2013 г. до 1373 лв. през 2020 г. и до 2164 лв. през 2024 г. В същото време безработицата сред висшистите намалява от 4.15% през 2013 г. до 2.79% през 2020 г. и до 2.2% през 2024 г.

Тази по-добра реализация съвпадна както с период на общо подобрение на показателите на българската икономика в условията на членство в ЕС, така и с процесите на намаляване на броя на студентите и завършилите и на преструктуриране на разпределението на студентите по професионални направления, целящи подобряване на връзката на висшето образование с пазара на труда. Пандемията не успя да прекъсне тенденцията на подобрение освен при безработицата, където се отчете влошаване, но само временно.

Като цяло безработицата сред завършилите през предходния 5-годишен период е сравнително ниска, като различията между отделните професионални направления са относително малки. Най-ниска безработица сред завършилите се отчита в ПН „Военно дело“, където показателят е приблизително 0%, следват ПН „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“, „Математика“, „Теория и управление на образованието“ и „Металургия“ – под 1%.

В другата крайност е ПН „Социални дейности“ с безработица от 3.84%, следвано от „Химически науки“ и „Социология, антропология и науки за културата“, „Педагогика“ и „Психология“ с по около 3%. Тези различия са значими, но сравнително умерени и като цяло безработицата при наскоро завършилите от всички професионални направления е по-ниска от средната общо за страната през съответния период.

Много по-значителни са различията в заетостта, измерени през индикатора „Принос към осигурителната система“, показващ дела на осигурените в страната сред завършилите през предходния 5-годишен период висши училища български граждани. В професионалното направление „Теория и управление на образованието“ над 95% от завършилите са социално осигурени в страната, като подобни нива на почти пълна заетост се наблюдават и при регулираната професия „Управление на здравните грижи“. С принос към осигурителната система около 70% се отличават само завършилите професионалните направления „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (вероятно защото значителна част от завършилите работят извън страната) и „Изобразително изкуство“.

Поне двойно по-висока заплата за висшисти у нас

Най-големи са различията между професионалните направления по индикатора „Приложение на придобито висше образование и реализация по призвание“, който измерва дела на завършилите, които работят на длъжност, за която се изисква висше образование. При ПН „Медицина“ и „Стоматология“ работещите на позиция, изискваща висше образование, или на позиция по призвание са близо 95%, следвани от завършилите „Теория и управление на образованието“ – 94%, и „Фармация“ – малко под 90%. В другата крайност е ПН „Туризъм“, където делът на реализиращите се на подобни позиции е малко под 26%, а около и под 35% са реализиращите се на подобни позиции сред завършилите „Изобразително изкуство“ и „Хранителни технологии“.

Данните за реализацията на завършилите на пазара на труда могат да служат като ориентир за реалното търсене на специалисти с висше образование от работодателите и за степента на съответствие на профилната и териториалната структура на висшето образование със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда.

В 28 професионални направления и в четиринадесет СРП са запълнени под 90% от местата държавна поръчка, показват още данните. От тези 28 направления почти всичките (26) направления са приоритетни, като сред тях са и направленията с най-висок очакван недостиг по чл. 95 от ЗВО. Особено ниска запълняемост на държавната поръчка се отчита в ПН „Военно дело“, ПН „Математика“, ПН „Химически науки“ и ПН „Биотехнологии“, при които се запълват под 60% от утвърдените бройки. Въпреки ниската запълняемост и спада в бройката на приетите студенти при две от тези направления се наблюдава увеличение на план-приема през 2023/2024 г., което допълнително увеличава незаетите бройки. В ПН „Математика“ план-приемът намалява, но в същото време реализираният прием намалява три пъти по-бързо.

Общият капацитет, определен от НАОА за всички професионални направления във всички висши училища, през настоящата година намалява до 418 104 студенти11 спрямо 419 159 през 2023 г. Това е над два пъти повече от броя на действащите студенти през учебната 2023/2024 година. Средно за страната броят на действащите студенти представлява 43.7% от определения от НАОА общ капацитет при 42.9% през предходната година.

Нараства доходът на завършилите университет в България

Свободният и неизползван капацитет е неравномерно разпределен по професионални направления и специалности от регулираните професии. Най-малка степен на използване на наличния капацитет се наблюдава в ПН „Математика“ – едва 19.5%, ПН „Животновъдство“ – 19.8%, ПН „Теория на изкуствата“ – 21.6%, ПН „Туризъм“ – 22.9%, ПН „Химически науки“ – 23.1%, ПН „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ – 24.7%, и ПН „Социология, антропология и науки за културата“ – 25.4%. Сред специалностите от регулираните професии най-ниска степен на използване на капацитета се отчита в СРП „Електрообзавеждане на кораба“ – едва 7.7%, както и в СРП „Транспортно строителство“ – 16.8%, и СРП „Корабни машини и механизми“ – 17.7%.

В общо 14 професионални направления и 10 специалности от регулираните професии се използват под 30% от наличния капацитет. От тези 14 професионални направления почти всички са приоритетни според, а три са сред професионалните направления с най-висок очакван бъдещ недостиг на пазара на труда от списъка от Закона за висшето образование. В най-висока степен се използва капацитетът в някои от здравните направления (вкл. „Медицина“, „Стоматология“ и някои регулирани професии от „Здравни грижи“), както и ПН „Педагогика“, ПН „Изобразително изкуство“ и ПН „Театрално и филмово изкуство“.

През последната година се отчита намаление на капацитета в шест професионални направления, основно в „Икономика“ и „Администрация и управление“ (заради закриването на Европейското висше училище по икономика и мениджмънт). Увеличение се отчита също в шест направления, най-много в „Комуникационна и компютърна техника“ и няколко здравни направления (капацитетът на здравните направления се увеличава предимно във Варна и Бургас).

Утвърденият брой на приеманите за обучение студенти държавна поръчка в държавните висши училища за учебната 2023/2024 година е 42 629 студенти, спрямо 41 322 през 2022/2023 г. и 40 357 през 2021/2022 г. Новоприетите студенти държавна поръчка са 37 722 спрямо 36 011 през 2022/2023 г. и 37 383 през 2021/2022 г., т.е. запълняемостта на местата в рамките на държавната поръчка средно за всички направления е над 88% през последната приключила учебна година спрямо 87% през предходната година и 93% преди две години.

 За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase