Вдигането на заплатите ще съживи потреблението, което е важно за бизнеса. Това коментира в предаването "Седмицата" на Дарик министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов.

 

"Търсехме пресечна точка между социалната и икономическата област, и възможностите на бюджета, за да стана факт увеличаването на минималната работна заплата с 30 лева от 1 юли", обясни той. Младенов посочи, че за увеличението има икономически и социални предпоставки. Това е част от целенасочена политика, а не предизборен трик. "Ние не сме популисти", категоричен е Младенов.

 

Той изрази готовност да предложи на съвета за тристранно сътрудничество минималната работна заплата да се откъсне от други плащания - например с формирането на таксата за преглед при лекар, която сега се изчислява като 1% от минималната работна заплата, което би облекчило хора, чиито заплати няма да бъдат вдигнати.

 

Увеличената производителност на труда е в основата на вдигането на минималната работна заплата.

 

"Производителността на труда за миналата година е с 6,6%. Производителността на труда за първото тримесечие на тази година е с ръст 4,9% спрямо първото тримесечие на миналата година. Откакто за последно се увеличи минималната работна заплата, която стана на 1 януари 2009 г. 240 лева, от тогава до сега общият ръст на производителността на труда е с 10,4% по-голям", заяви министър Тотю Младенов.

 

Министър Младенов припомни, че увеличението на заплатите ще коства на бюджета 19 млн. лева.

 

Да видим какви са възможностите на бюджета и тогава да говорим за разпределението на пенсиите, призова социалният министър. На въпрос какъв е аргументът за увеличаване на пенсиите, Младенов посочи ръста на основни хранителни продукти и горивата, който предполага известно компенсиране.

 

"Без да се нарушава дефицита, финансовата дисциплина и всички възможности от преизпълнение на приходите да отидат за компенсирането на доходите от пенсия - това е честната позиция", коментира Тотю Младенов