Българските банки успяваха да избягат от кризата през последните години и се справяха със ситуацията много по-добре отколкото някои техни европейски конкуренти. Но ниският растеж и високото ниво на необслужвани кредити показват трудностите, пред които е изправен сектора. След няколко поредни години на двуцифрени ръстове, банките сега са изправени пред перспектива за по-умерено развитие на пазара, повлияно от кризата в еврозоната.

Така започва анализа си за банковия сектор в България Андрю МакДоуъл, публикуван в Тhe Banker.

Банковият сектор на България притежава активи за 82.4 млрд. лв. в края на 2012 година или малко над 100% от Брутния вътрешен продукт, по данни на Българската народна банка. Делът на банките с чужди собственици на местния пазар представлява около 70% от общите активи на индустрията - пропорция, която бе намалена заради промените в гръцката банкова система. Депозитите в системата възлизат на общо 57 млрд. лв. в края на 2012 година, което е нарастване с 8.4% на годишна база, пише анализаторът.

В същото време кредитното портфолио на банките е нараснало с 2.3% на годишна база, като корпоративните заеми са се увеличили с 4%, но потребителските се увеличават с едва 0.6%. Нетният доход на банките е спаднал с 38% през 2012 година до 63 млн. лв., след като маржът на лихвите (между 3.5% и 4%) се е понижил, а провизиите са се увеличили. Тъй като банките продължават да са предпазливи по отношение на кредитирането, но продължават да привличат депозити при лихва над процента, с който расте БВП на страната, съотношението кредити към депозити пада до 93% през 2012 година спрямо 99% през 2011 година. В края на февруари 2013 година, кредити за неправителствения сектор представляват 68.1% от БВП, което показва ниско към умерено ниво на проникване на кредитите по стандартите на развитите страни.

Основната причина, поради която банките са предпазливи, е глобалната икономическа криза и особено проблемите в еврозоната, които имат потенциал да се отразят върху икономиката на България. След 2000 година кредитният растеж бележеше двуцифрени подобрения, достигайки 62.5% през 2007 година. Валутният борд, който привързва българската национална валута към еврото, не позволява на Българската народна банка да използва лихвените проценти като традиционен инструмент за монетарна политика, който можеше да бъде използван за охлаждане на кредитирането в тези години, а мярката, с която от банките бе изискано да повишат минималните задължителни резерви, имаха слаб ефект.

През 2009 година България опря до буферите. Брутният вътрешен продукт се сви с 5.5% през 2009 година и от тогава до сега се повишава едва забележимо. Страната може и да постигна 1% икономически ръст през миналата година, с което избегна рецесията, но растеж от такъв мащаб трудно би могъл да се приеме за впечатляващ и така България продължи да е най-бедният член на Европейския съюз. От друга страна България нямаше случаи, които да изискват спасяване на банките, както в други държави, но пък след годините на бърз кредитен растеж, нивото на необслужваните заеми се повиши и колапсът на имотния пазар оказа негативен допълнителен негативен ефект.

В края на 2012 година процентът на необсблужваните заеми достигна 16.62%, според Първа финансово брокерска къща, цитирана в изследването. Общата сума на тези лоши заеми е 9.6 млрд. лв., което е ръст с 14.9% спрямо предходната година. Процентът на необслужвани заеми, по които закъснението е повече от 30 дни, е бил 23.75%.

В банковия сектор специалистите са единодушни, че кризата от последните две години е била посрещната относително добре от индустрията, отчасти благодарение на строгите регулации и монетарната рамка, в която се намира България от 1997 година, когато икономиката бе на ръба на колапса.

"Секторът показа, че е устойчив на кризатна, въпреки прогнозите, че ще има фалити", коментира Левон Хампарцумян, изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, която е най-голямата банка по активи в България, и е председател на Асоциацията на банките. "Това не е съвпадение", продължава Хампарцумян. "След опустошителните 1996 - 1997 година системата заложи на консерватизъм и регулации". Според Хампарцумян повечето необслужвани кредити са покрити от обезпечения и е просто въпрос на време те да се възвърнат.

Притесненията, че банките с чуждестранни централи- майки може да изтеглят ликвидност от местния пазар, също се оказа "градски мит", пише в анализа на Тhe Banker. Изданието отново цитира Левон Хампарцумян, според когото България е твърде малка, за да е способна да окаже значителна подкрепа по този начин, тъй като пазарът е еквивалентен на онова, което предлага един среден по големина град в Германия.

Преструктурирането в гръцките банки не доведе до сътресения, въпреки опасенията. Техният пазарен дял спадна от 33% преди кризата на 18%, според Първа финансово брокерска къща. Вероятното сливане между Националната банка на Гърция - която е собственик на Обединена Българска Банка, която държи 7.7% от общите банкови активи - и българското поделение на Евробанк, с 6.8% от активите, би могло да се наблюдава от европейските регулатори, но не би причинило някакви сътресения.

"Банките не страдат от финансови загуби и имат пренебрежимо малки инвестиции в ценни книжа, различни от държавни ценни книжа", коментира Цветослав Цачев, ръководител на отдел Анализи в инвестиционната компания Елана. "Изтеглянето на ликвидност от банките-майки създаде незначителни проблеми, а междубанковите лихвени равнища са много ниски. Само малък брой банки се нуждаеха от допълнително увеличение на капитала. Българската народна банка си върши работата като надзорник и гарантира финансовата стабилност", казва още Цачев.

Той обръща внимание върху това, че коефициентът на възвръщаемост на активите в банковия сектор е спаднал значително, но все още е положително число - 6% през последните три години, спрямо ниво от 16% във времето преди кризата.

Българската народна банка и големите институции на пазара, обаче, не остават без критици. Любомир Христов, икономист и член на Bank Stakeholder Group в Европейската банкова институция (European Banking Authority) казва: "През 2006 и 2007 година те звъняха на хората посред нощ, за да им предлагат кредит. След това балонът се спука и начинът, по който българските банки избегнаха загубите, бе да вдигнат лихвите по заемите, които се обслужват редовно с до 450 базисни пункта над лихвата на БНБ. Така се балансираха загубите от необслужваните заеми. На банките бе позволено да предлагат първоначално ниски лихви, но след това да ги вдигат колкото пожелаят. Те напрактика крадат от своите клиенти", казва Христов.

Той признава, че БНБ изпълнява своята роля по контрол на това дали банките разполагат с адекватни буфери, но смята, че регулаторът стои твърде близо до търговските банките и дава приоритет на техните интереси,  над интересите на обикновения крадитополучател. "Трябва да се постигне по-добър баланс между кредитополучателите и банките", казва Христов.

Левон Хампарцумян от Асоциацията на банкерите не е съгласен с това мнение и го контрира с тезата, че банките нямат интерес да "убиват" своите длъжници. Тереза Трифонова от Първа финансова брокерска къща допълва, че цената на кредита се е покачила, но това е защото лихвите са скочили за банките и те са зависими от цената, на която на свой ред могат да заемат ресурса и от калкулациите на риска.

Сериозни притеснения за състоянието на бланковия сектор идват от седмичника Капитал, според който БНБ си затваря очите за някои местни банки, в които е концентриран риска от свързани компании, а това води до съмнение по отношение на процента необслужвани заеми и надценяване на обезпечението, срещу което са отпускани заеми към тези дружества. Николай Стоянов, главен редактор на изданието, е на мнение, че систематичният риск е по-висок, отколкото показват официалните статистики. Неговите анализи се фокусират върху ТБ Централна кооперативна банка АД, която е на 6-то място по пазарен дял и държи 6.8% от активите на банковата система.

Българската народна банка, която отказва интервю по темата, издаде строги предупреждения за тиражирането на подобни тези. ЦКБ също защитават интересите си, като заявяват, че извършените надзорни проверки потвърждават, че всички експозиции на банката са извършени съгласно регулативните изисквания, които са сред най-рестриктивните и консервативните в европейската банкова практика. По данни на ЦКБ, раздадените кредити към 2012 година са обезпечени на 200%.

Според Цветослав Цачев може да се предположи, че официалните данни на БНБ са верни, имайки предвид 12-процентовия спад на лихвите и 11% брутен ръст на заемите от средата на 2008 година. Въпреки, че и други анализатори поставят под съмнение данните за процента лоши заеми в системата, малцина са тези, които смятат, че това поставя под заплаха банковата система.

Въпреки това няма голям ентусиазъм, след като икономиката на България се очаква да нарасне с 1.5% през тази година, според Международния валутен фонд, а средната заплата в страната е около 400 евро. Както Тереза Трифонова от ПФБК отбелязва, намаляващият брой на населението на България и фактът, че много българи вече притежават имот, ограничава потенциала за кредитен растеж.

Допълнителна несигурност пред банковия сектор поставят протестите, които избухнаха по улиците на страната през тази година, заради които правителството на Бойко Борисов се оттегли от власт. Изборите за ново правителство са на 12-ти май, а перспективата за съставяне на коалиционно правителство изглеждат трудни. Предстои да се види дали страната ще извърши необходимите структурни реформи и ще свие публичния сектор - нещо, което и МВФ, и бизнеса искат.

Страната е изправена пред политически риск и необходимост от реформи. Въпреки това банкерът Левон Хампарцумян очаква, че активите на банковата индустрия през тази година ще нараснат с 5 - 6%, а маржът между лихвите ще се изглади.

"Очакваме търсенето на заеми да се увеличи когато икономиката се подобри, но ние се нуждаем от предсказуема среда и по-устойчив ръст", казва Хампарцумян.