Българите държат 33.702 млрд. лв. в депозити, по данни на Българската народна банка в края на ноември. Защо хората не вземат тези пари и не започнат да правят бизнес, който да подобри материалното им състояние и да ги направи по-щастливи?

Причината ни я казаха вчера от авторитетната организация Херитидж Фондейшън - у нас не сме достатъчно свободни икономически. Според изготвяния от нея глобален индекс на икономическата свобода, България е чак на 60-то място, изоставаща след Румъния и Албания, като дори Македония ни изпреварва с 3.2 пункта по-добър резултат.

Херитидж Фондейшън ни нареди в низините на класацията не защото българинът не е предприемчив, а защото в България "съдебната система остава неефективна и уязвима към политическа намеса, а корупцията, която се възприема като широко разпространена, продължава да е повод за безпокойство".

Към тази присъда може да се добави и че у нас правилата са такива, че работят в полза на монополистите. А тяхното оцеляване става за сметка на малкия и среден бизнес, пред когото се издигат такива административни и финансови бариери, че му е трудно да оцелее. А без малък и среден бизнес няма как икономиката ни да е устойчива, силна и свободна.

Германия е държава, на която много бихме искали да приличаме. В класацията на Херитидж Фондейшън тя е наредена на 17-то място в света и причините за това са много. Ще ви дам една от тях, която е свързана със сектора на възобновяемата енергия.

Наскоро в медиите бе цитирано изказване на германския министър на околната среда Петер Алтмайер по адрес на ядрената енергетика, от което проблесна великолепен пример за това как държавата, към чиито стандарти се стремим, е подхранила предприемчивостта на домакинствата, които иначе са пословични със своята спестовност. Алтмайер каза, че ядрената енергетика няма бъдеще в Германия, защото секторът на възобновяемите източници е достатъчно добре развит и надежден.

По данни от 2010 година близо 40% от инсталациите на слънце и вятър в Германия са собственост на частни лица. Това са земеделци или обикновени граждани, които са инсталирали соларни панели на покривите на къщите си. Тези хора освен, че успяват да покрият собственото си потребление с произведената по този начин електроенергия, успяват и да реализират приходи от продажби на онова, което вкарват в мрежата, като по този начин си изплащат инвестицията. Ако има нещо, за което германците могат да съжаляват, то е че сега фотоволтаичните модули са три до пет пъти по евтини и е далеч по-изгодно да се инвестира в тях сега, отколкото преди три - четири години.

Колкото и да са паднали цените обаче, няма как това да ентусиазира хората в България и да ги накара да покрият със слънчеви панели покривите на къщите си, като така се превърнат в предприемачи. Дори и да разполагат със собствени средства от онези, скътани на депозит, домакинствата не са стимулирани да го направят. Причините за това са няколко.

На първо място битката с администрацията по узаконяване на инсталациите трае колкото една бременност. В най-добрия случай. Това само по себе си е достатъчно за един човек с идея да се откаже, още преди да е започнал приключението.

На второ място, ВЕИ-тата са неоснователно нарочени като главните виновници за поскъпването на тока. Макар изчисленията да показват, че при 13.6% поскъпване на тока за бита, приносът на ВЕИ е само 4.5%, в обществото се настани представата, че зелената централи са основните виновници за това. А с това се сложи и лошо клеймо върху хората, които продължават да вярват в бъдещето на зелените технологии и биха искали да се включат в него.

Не на последно място, правилата в сектора са такива, че може да се наложи на предприемчивото домакинство да си плаща за произведения на покрива му ток.  Има такива опити да се изградят инсталации, които не се връзват в мрежата и неоползотворения ток от слънчевите панели се губи. Дори и така обаче в тези домове е задължителна връзка с конвенционалните доставчици на електроенергия, тъй като тя е нужна във времето, когато не грее слънце.

Малко известен факт е, че електромерите, които се монтират в жилищните сгради у нас, въртят само в едната посока и ако към средствата за отчитане се върже и фотоволтаична система, то всеки произведен от нея киловат час ще се трупа върху месечната сметка на абоната. Това, впрочем, е и една от причините, поради която хората, които искат да се откъснат от монополистите и да направят жилището си енергийно независимо от ЧЕЗ, ЕВН или Енерго Про, не могат да го направят на поносима цена. 

И това е само един от примерите, които обясняват защо България е на незавидното 60-то място в класацията на Херитидж Фондейшън и е илюстрация на това, че сме икономически свободни, ама не съвсем.