Пет страни-членки на Европейския съюз вече потърсиха спасителна помощ от европейските фондове. Дали Словения не е на път да стане шестата такава държава? Пита Spiegel. Късно в четвъртък вечерта, американската рейтингова агенция Moody's понижи оценката си за словенския държавен дълг с три степени, от A2 до Baa2 и заплаши с ново понижение в бъдеще, слагайки негативна перспектива за възможностите на страната да покрива задълженията си.

 

Така, за минути, словенските облигации се превърнаха от солидна инвестиция в рисков актив.

 

Moody's обяви, че намалява рейтинга заради ръст на лошите кредити в словенската банкова система, фискални проблеми и значителни рискове пред финансовата система на Словения. В момента три от най-големите банки в страната искат финансови инжекции от държавата.

 

Решението на Moody's е още една стъпка по пътя на първата посткомунистическа страна, приела еврото, към спасителните фондове на ЕС.

 

Агенцията предупреди, че словенското правителство се бори с увеличаване на разходите за рефинансиране на дълга си и ограничен достъп до финансовите пазари, докато банките в страната са все по-зависими от достъпа до ликвидност от Европейската централна банка.

 

Вероятно трите най-големи банки в Словения, Nova Ljubljanska Banka, Nova Kreditna banka Maribor и Abanka VIPA, се нуждаят от свеж капитал в размер между 2 и 8% от брутния вътрешен продукт на страната.

Агенцията отбелязва по-нататък, че Любляна не е успяла да овладее бюджетния си дефицит, който ще надвиши 3.5% от БВП през тази година.

 

Според словенски икономисти обемът на лошите кредити в местните банки е между 6 и 8 млрд. евро. Рециклирането на тези токсични активи може да надуе бюджетния дефицит до нива от 20 - 28 на сто от БВП.

 

Подобно на Кипър, който прилага спасителен план на ЕС от юли тази година, Словения вероятно е твърде малка, за да повлияе драстично на кризата в еврозоната, но ставащото с нея е показателно за съдбата на периферните страни във валутния съюз.