Министър Миро ще натисне цените на 10 хранителни стоки надолу - разбираме от днешната преса. Договорката се отнася само за "произведено в България" и обхваща десетте традиционни за българската трапеза продукта: хляб, кисело и прясно мляко, масло, сирене, кашкавал, яйца, пилешко, свинско месо и кренвирши. Засега само в "Кауфланд" и "Метро", после и в други вериги.

Вероятно малко хора следят достатъчно отблизо зигзагообразната ценова политика на правителството, за да си спомнят, че през май т.г. то декларира намерението си „да подпомогне малките и средни предприятия, които генерират повече от половината БВП на страната и осигуряват над 76% от заетостта в икономиката, като насърчава сдружаването между тях, особено в рамките на индустриални клъстери". Тогава като положителен пример в тази посока бе посочен... съюзът „Произведено в България". Бяха анонсирани промени в Закона за защита на конкуренцията, които предвиждат въвеждане на максимални договорни срокове за заплащане на доставките на големи търговски вериги. Три месеца по-рано, през февруари 2012, премиерът вече беше поел личен ангажимент пред представители на... познахте, Съюз „Произведено в България", за прецизиране на правомощията на Комисията за защита на конкуренцията във връзка с действията срещу „нелоялните практики и злоупотреби с пазарна мощ". Пак на търговските вериги, естествено. Така че този път правителството в лицето на своя земеделски министър, действа последователно. И както винаги - по социалистически. "Произведено в България"...

Съсредоточаването обаче на почти атавистична омраза в лицето само на един от конкретните участници на пазара - посредникът - вече придобива медицински размери. Преди година-две врагове бяха посредниците при доставките на газ, сега са хипермаркетите, утре ще е някой трети. Общественото съзнание е сериозно болно и трябва да се лекува - чрез информация. Без такова лечение сме обречени на вечен комунизъм.

Да започнем с „аспирина". Проблемът с производството и снабдяването с храни в България, освен политизиран, е и гротескно битовизиран. Винаги в такива случаи ни се размахва самун хляб (включително от парламентарната трибуна!), от който никой не е по-голям, но който лошите търговци - колкото по-големи, толкова по-лоши!- правят все по-скъп и все по-малък. Избягват обаче да ви припомнят, че свободният пазар се основава на доброволно взаимноизгодно съгласие. Ако искате, снабдявате хипермаркети, ако не искате, зареждате квартални бакалии. Ако искате, пазарувате от Била и Пикадили, ако не, търчите до Метро и Кауфланд. Или шляпате по чехли до гаража под блока. Но никой от тези магазини няма да ви изпрати фактура за стоки, която не сте купили, както ежегодно прави държавата с данъчните формуляри. А напоследък и с ревизиите, които придобиват направо ендемичен характер. Данъчният рекет предшества изборите, както всички търговци знаят...или скоро ще разберат. Ценовият е само за загрявка.

Сега - за предприемача/посредник и защо той е „богат". Икономистите използват понятието „предприемач" или „посредник" за да обозначат един конкретен участник в пазарния процес, който не е нито производител, нито потребител, но който вижда и използва възможността да прехвърли ресурси от място, където те са по-малко ценени, към друго място, където те са повече ценени. Има причина за съществуване на посредниците и тя е проста - техните услуги са ценни за хората, с които търгуват. Фермерите могат да докарат сами своите стоки на пазара, но повечето от тях намират за по-ефективно да се съсредоточат върху селското стопанство и да продават своята продукция на посредниците. Потребителите могат да отидат във фермата и да купят продукция от фермерите на място, но очевидно е по-ефективно да отидат в магазина, където посредникът им е докарал стоката вместо тях. Неговото възнаграждение за способността да предвижда това е част от стойността, която той добавя за двете страни. Ако забраним посредническата дейност, само за да задоволим недоверието на някои хора към посредниците, икономиката ще престане да работи.

Ролята на предприемача е да открие начин ограничените ресурси да се използват по по-стойностен начин, отколкото преди. Понякога разходите за сделката са високи поради съществуването на физически препятствия като реки и планини. Но най-често причината за високите разходи по сделката са пречки, създавани от хората - данъци, изисквания за притежаване на лиценз, правителствени разпоредби, контрол на цените, тарифи или квоти. Все любими инструменти за "печалба" на държавата. Независимо от това дали бариерите са физически или са дело на хората, високите разходи по обслужване на сделките намаляват потенциалните изгоди от търговията. Когато осъзнаем, че разходите за сделката са пречка, става още по-лесно да разберем значението на посредника.

Хората често се тревожат от „големите печалби" на посредниците. Те искат да ги ограничат или да ги обложат с данъци. Всъщност трябва да бъдем благодарни на онези, които печелят. Както обяснява икономистът от австрийската школа Мъри Ротбард, „печалбите са показател, че грешките (тоест по-неефективните употреби на ресурсите), са компенсирани и преодолени от печелившите предприемачи." Колкото по-висока е печалбата на един предприемач, толкова по-голямо е несъответствието, което е открил между настоящата употреба на ресурсите и възможната употреба на ресурсите, и следователно толкова повече е облагодетелствал обществото. Толкова повече заслужава и собствената си печалба.

Не всеки предприемач/посредник е успешен. Само че не държавата, а пазарът трябва да решават това. Пазарът наказва предприемачите, които правят неправилни прогнози под формата на загуби, и след достатъчно загуби един предприемач ще загуби статуса си на предприемач и ще отиде да работи за някого, който е по-добър в разпределянето на ресурси.

Наистина, да разбереш тези неща, е малко по-сложно, отколкото да разрешиш да бъдат внесени 75 тона 20-годишно канцерогенно ирландско месо, част от което изядохме като саздърма. Или ти самият да ядеш камилско в Саудитска Арабия, посрещнат като скъп гост. Или да колиш чевермета с гол в ръката нож ...

Но все някой от поне трите хиляди души, които щъкат из земеделското министерство, трябва да може да му ги обясни тези неща на министър Миро. Иначе наесен евтиният хляб ще ни излезе през носа. И няма да го забравим до напролет...