С разразяването на кризата започна и броенето кой колко е загубил, колко служители са съкратени, колко лоши активи са отписани. Настоящата публикация има за цел да даде отговор на въпроса - кои отрасли от икономиката и отделни компании могат да използват кризата, за да реализират растеж.

По мнение на експерти, при всички случаи този път без решителна държавна политика икономическата ситуация може да бъде изпусната от контрол. Само примерът с последната газова криза показа уязвимостта на цялата държава само от една тръба.При подобно планиране нищо добро не чака икономическите субекти. Какво ли ще стане, ако Москва и Киев повторят или потретят упражнението?

Инфраструктура

Всичко в сектора опира до осигурено финансиране, фирми изпълнители и ......корупция. Никой не може да даде разумно обяснение как точно се правят нашите пътища, така че само година по-късно шосетата се нуждаят от ремонт. Ако ще искаме европейски пари за магистрали и основни артерии, това няма как да стане при това изпълнение. Хубаво е и парите на българския данъкоплатец, като европейски такъв, да се изразходват смислено. Няма лошо, казват хората, прибери 15 или 20%, но останалите ги вложи в пътя. А инфраструктурата е от първостепенно значение, без нея няма смисъл да се говори за строителство, инвестиции и т.н.

Заради помпозните правителствени програми за изграждане на магистрали /къде с европейски пари, къде - не/ и държавните поръчки за изграждането или рехабилитирането на по-малките пътища все пак е реално пътните дружества да запазят поне сегашното си развитие. По-вероятно е да продължат нагоре.

Големите обаче ще стават все по-големи, а малките все по-малки. Ще стане интересно обаче, ако дойдат европейски играчи, на фона на които нашите са с размер на недоносче. Е, примерът с една компания и софийското летище не е най-добър.

Телекомуникации

Интернет: компаниите доставчици, но и интернет компаниите /в най-широкия смисъл на думата/ ще продължат развитието си нагоре.

Първо, за да повишават качеството на услугите, а от друга страна интернет пространството става все по-притегателно за хората, което пък ще се отрази на инвестициите и най-вече на рекламите.

Същевременно навлизането на електронното банкиране, електронния подпис като улеснение при подаването на: документи, преводи и данъчни декларации, потребителските заявките по интернет и другите он-лайн базирани услуги гарантират стабилността на сектора.

Хранителна промишленост

Със сигурност потреблението, което няма да се свие, е това на хранителни продукти. По-вероятно е обаче ръст да отебележат производителите на качествени храни, защото българинът започва постепенно да свиква, че хубав колбас за 4 лв. няма, поне при сегашните цени на месото. Българският пазар обаче е малък и който успее да се промъкне на големите пазари в ЕС ще бъде с много гърди напред.

Напълно реално е да има ръст на търсенето и на новите /екологични продукти/, което пък е цяла пазарна ниша, и въпреки приемането му за екзотика, този пазарен сегмент не трябва да бъде подценяван.

БФБ

БФБ го отнесе най-много през миналата година, но е напълно възможно да си върне през годината поне част от позициите. По-вероятно е това да стане около третото тримесечие. Съвсем реалистично е да се очаква повишение на индексите с поне 70% от сегашните смешно ниски нива, естествено ако няма още 2 или 3 газови кризи, които да се прибавят към световната икономическа криза. Тогава за възстановяване може да стане абсурдно да се говори не само за публичните, но изобщо за компаниите в България.

Важно условие за възстановяването на доверието в Борсата, компаниите, а и в играчите е значително да преосмислят понятието инвестиция и публично дружество.

На целия хал на държавата беше почти куриозно как неизвестни или пък до болка познати лица /не в най-добрия смисъл на думата/ тръгнаха да правят дружества и да ги листват на борсата. Това вече е сигурно, че е изтекло назад в историята.

От друга страна няма как вечно да се прави доходност от 200% или повече процента. Да участваш на борсата означава не само да купиш едни акции и да ги препродадеш бързо с изгода, моделът не издържа. Като купува фармацевтични дружества, примерно, инвеститорът би трябвало да се поинтересува от доброто име на собствениците, мине през отчетите, попрочете как е ситуацията в чужбина и стигне дори до аптеките, които пласират продукцията или пък за поредната грипна вълна. Е, вече „куцо и сакато” няма да може да „набива едни пари”, за да направи бърза доходоност.

Дори 20% на годишна база ще са прекрасни пари. Борсата не е за бедни /хора с лимитирани възможности – обожавам този израз от филма Титаник/. Това е горчивата истина и тя трябва да се осъзнае. Естесвено това не означава, че примерно човек със свободни 1000 лева не трябва да играе, но трябва да е наясно, че може и да се раздели с тях.

Юридически услуги и консултации

Заради кризата и вероятните вливания, фалити или трансформации със сигурност ще бъде отчетено развитие на всички дейности от одитиращите компании до юридическите услуги. Отделен момент е и регистрацията или пререгистрацията на нови компании, фирми и дружества.

И в тази графа обаче ще действа принципът, че „нагоре” няма да се отнася до всички, а до най-добрите и реномираните.

* Материалът не представлява препоръка за вземане на инвестиционно решение

** За мнения, допълнения и коментари с автора на публикацията можете да се свържете на JOgnianov@darikfinance.bg