България можеше да бъде прелестна ваканционна дестинация. Туризмът можеше да носи масово благоденствие и перспективи за мнозина. Да, можеше. Но за съжаление реалността е друга. Колко тъжно! Коментира Мирела Иванова в Deutsche Welle.

Туризъм и абсурди: открай време в България тези две понятия вървят ръка за ръка. То не бяха замърсени морски води, то не бяха презастроени защитени територии, скандали в Министерството на туризма и какво ли още не! На този фон най-новите данни за ваканционните нагласи на българите, огласени от Националния статистически институт, не би тряблвало да ни изненадват. От тях става ясно, че българите, които са били на почивка или екскурзия в чужбина през юли 2015, са се увеличили с 50% спрямо същия месец на 2014 г.

От изследването разбираме още, че през юли тази година над 66 000 българи са избрали Гърция за лятната си ваканция, като през миналата година това са сторили само 25 000 (това е ръст от 165%). През същия месец традиционно най-много български туристи е привлякла Турция - над 77 300. Само за сравнение: през юли 2014-та броят им е бил с 18 000 по-малко.

Какви изводи можем да си направим дотук? Че все повече българи предпочитат чуждите пред родните курорти. А всъщност България, със своите разнообразни възможности и дадености, би могла да бъде прелестна туристическа страна.

Няма как да не обърнем внимание и на масовите вирусни епидемии, покосяващи всяко лято стотици летовници по българското Черноморие, тревожните предупреждения за хепатит и краста, предизвиквана от шезлонгите и т.н. и т.н. А какво да кажем за нелепата битка за свободен и нормален достъп до плажа Силистар?

Открай време летовниците са принудени да плащат на арогантни охранители по 5 или дори 10 лева, ако искат да стигнат до него. Да не говорим за псувните и заплахите, звучащи по адрес на тези, които не искат да платят. Общинската и държавна власт така и не успяха да намерят решение на този уж простичък казус. В резултат на това от десет години насам ставаме свидетели на все едно и също безумство: някой летуващ се разбунтува, проявява шумно несъгласие с методите на охранителите, съответното министерство издава разпореждане до кмета на община Царево, а бургаските власти "дават клетва" до дни да подготвят предписание за вземане на мерки - и така до безкрай.

Подобни нелепи истории има още много. И на други места в България частни лица ограждат дюни, земи, плажове, пътища. Най-актуален е случаят "Алепу". В тази връзка Камарата на архитектите в България написа и разпространи отворено писмо до Министерството на околната среда срещу "инвеститорските апетити" на офшорката от Каймановите острови "Аркутино" ЕАД. Още през април обаче Висшият административен съд се беше произнесъл в полза на бъдещото застрояване върху 200 декара, които ще бъдат откъснати от защитените територии. Чия е територията на България?

Защитени ли са в крайна сметка защитените територии? И от кого? От държавата, от закона, от местната власт? Защо арогантността на парите, алчната глупост и партийните приближености непрекъснато отнемат от общонационалното природно богатство на страната? Кой най-сетне трябва да въведе ред и да балансира публичните и личните интереси? Това са изключително важни въпроси - особено в навечерието на местните избори. Утопично е да вярваме, че всеки избирател ще си ги зададе преди да тръгне към урната – но е добре да звучат ясно и на висок глас в общественото пространство.

Чувам ги тук и там от местни хора. Едни се питат се защо Кюстендил с цялото си свръхизобилие на природни и исторически дадености продължава да е "блокиран град". Други пък си задават въпроса: защо огромен строеж на бивша социална министърка "захапа" парка в центъра на Павел баня - място с огромен потенциал да се превърне в голям лечебен център с уникалната си "тежка" вода, но потънало в мърлявина и запълнено с недомислено, безперспективно строителство.

Трети направо се чудят защо Долна баня, с горещите си извори и местоположение в подножието на планината, все още не е прочута колкото Карлови Вари в Чехия. Подобни въпроси се задават в много краища на страната. Но май сами сме си виновни за всичко.

Колко жалко! Все пак България е страна, в която туризмът наистина би могъл да носи масово благоденствие и перспективи за мнозина. Само с бандитски кражби и алчна глупост обаче това няма как да стане.