Може ли държавата да се намесва така, че на един и същ пазар да възнаграждава едни играчи, а други да наказва? В България може, коментира Ясен Бояджиев в Deutsche Welle.

Когато през август депутатът от ДПС, известен дотогава като „успял млад мъж” (макар и притежаващ само един малък влог и един стар опел), реши да разконспирира 5 процента от собствеността си в „Булгартабак”, в интернет се появи предупреждение, пародиращо черните надписи по цигарените кутии: „Пушенето уголемява (следва название на част от тялото) на Пеевски!”. Предупреждението срещна масово одобрение и събра огромен брой коментари, един от които гласеше: „Най-после имам сериозен мотив да откажа цигарите”.

Разконспирирането стана чрез вписано в Търговския регистър дарение от майката на депутата. Сега държавата му готви нов, още по-голям дар, който може да мотивира още повече хора да се откажат от вредния навик.

На последното си заседание миналата седмица правителството прие проект за промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Някои от тези промени се отнасят до акциза на цигарите.

Най-напред се предвижда относително леко повишение на този данък. Това не е изненада, защото е част от предварително обявен още в края на миналата година график, по който до 1 януари 2018 година акцизът трябва да достигне минимално ниво, определено за целия Европейски съюз. За да не бъдат натоварени потребителите (и разочаровани пушещите избиратели) с прекалено голямо еднократно поскъпване и за да не бъде стимулирана контрабандата, това повишение ще бъде направено плавно, като първата стъпка предстои от 1 януари следващата година. Дотук добре.

Заедно с общото му ниво обаче, правителството променя и структурата на данъка. Това е възможно, тъй като акцизът при цигарите има два компонента. Всяка кутия цигари първо се облага с твърда, еднаква за всички сума - т.нар. специфичен акциз, който се определя на база 1000 къса. Втората част е пропорционалният или адвалорен акциз, който представлява процент от продажната цена. Сега правителството предлага известно понижение на специфичния (от 101 на 70 лева) и едновременно с това - рязко повишение на пропорционалния акциз (от 23% на 38%, които през следващите две години ще станат съответно 40 и 42%).

Тази игра с акциза не променя сумарния резултат, но дава възможност за диференцирано въздействие върху различните сегменти на пазара. В резултат от това цигарите от ниския ценови сегмент ще поскъпнат с малко (примерно с двайсетина стотинки), а от средния и високия - с много повече (с лев и нагоре). Така ножицата между най-евтините и най-скъпите цигари ще се разкрачи още повече.

Спорно е дали и доколко от правна и икономическа гледна точка това очевидно неравностойно третиране на играчите на един и същ пазар е правомерно и справедливо. В случая държавата го възприема като част от присъщата си политическа функция - чрез данъците да разпределя и преразпределя публичните ресурси. Официално обявената сега цел е борбата срещу контрабандата - „съществуването на евтини марки цигари на нашия пазар не стимулира търсенето на контрабандни цигари”. Звучи логично, но на практика контрабандата едва ли би се трогнала от тази логика. „Евтини” цигари е имало винаги, но те никога не са достатъчно „евтини”, за да обезсмислят огромните печалби, които се получават от спестените акциз и ДДС. А и, както показа практиката през тази година, контрабандата се влияе от друг тип мерки. През първите пет месеца на годината бе наложен физически контрол - активно присъствие на митничари във фабриките на производителите, по границите и складовете. В резултат от това продажбите на цигари с бандерол скочиха за половин година с 5% и с цели 9% в сравнение с първото полугодие на миналата година. За съжаление обаче физическото присъствие на митничарите вече приключи - вероятно са заети с друга работа.

От миналата година в закона е предвидена и друга ефективна форма на контрол - свързани с митниците дигитални броячи на цигарите. Тяхното монтиране във фабриките обаче не е започнало, понеже финансовото министерство не е намерило време да поиска съответното разрешение от Европейската комисия. Мимоходом да споменем, че според извършените по международно призната методика изследвания, цитирани лично от шефа на митниците, през миналата година 70% от изпушените цигари без бандерол са били българско производство.

Сега се твърди, че очакваният ефект за бюджета от повишения акциз на цигарите ще възлиза на близо 120 милиона лева през следващите три години, като това изчисление допуска, че нивата на потребление по отделните ценови категории ще се запазят. И тази сметка обаче едва ли ще се окаже вярна. Днес 60 на сто от изпушените цигари са от средния и високия ценови клас. Практиката недвусмислено е показала, че при тяхното рязко поскъпване и при силно разкрачване на ценовата ножица значителна част от потреблението бързо се измества към по-евтините цигари. Което е може би истинската цел на цялото упражнение с акциза? Защото единственият сигурен печеливш от него ще са местните производители на цигари (именно техните марки съставляват огромната част от т.нар. нисък ценови клас). Държавата им гарантира по-голям пазарен дял, повече продажби, приходи и печалби - още един голям дар за „Булгартабак” и неговия собственик.

С което обаче подаръците не свършват. Същият правителствен проектозакон предвижда забрана за пренасянето и държането на повече от 40 ръчно свити цигари - явно също за да се стимулира пушенето на фабричните. Сега остава полицията да прави внезапни хайки по улиците и да „преджобва” пушачите...

Последният (засега) подарък е отдавна обещан и „купен” - цели три парламента имаха грижата за това. Само дето „връчването” му се позабави по обективни причини. Дойче Веле писа вече два пъти за това. През 2012 година, по време на първия мандат на ГЕРБ, пак с аргумента за борба срещу контрабандното производство, парламентът прие абсурдната забрана за производството на т.нар. цигарени гилзи (готови цигари, но без тютюн). Очевидната цел бе да се удари бизнесът на най-големия производител на такива гилзи, за да бъде завладян на безценица. Което и стана - две години по-късно той вече бе в офшорната орбита на „Булгартабак”. Така от забраната вече нямаше смисъл и правителството на Орешарски предложи нейната отмяна. На предишния парламент обаче не му стигна времето да я приеме, та се наложи миналата седмица днешният парламент да довърши започнатото. Явно в този случай контрабандата не е заплаха.

Само че пушачите имат още един сериозен мотив да откажат цигарите.