Новите осигурителни декларации ще са по-лесни за попълване и ще паднат част от административните бариери пред бизнеса. За това са се договорили шефът на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов и новоназначеният председател на Националния осигурителен институт Бисер Петков. Това е резултатът от първата среща между двамата, откакто Петков оглави осигурителния институт преди седмица. Дали това е знак за бъдещо добро сътрудничество и още по-важно - за по-добро събиране на приходите, разговор с Красимир Стефанов:
Как върви събираемостта на приходите до този момент - от данъци, от осигуровки?
Това, което мога да кажа е, че ние имаме точни данни към края на август. Националната агенция за приходи е събрала 8.160 млрд. лева или 63% от планираните приходи за годината. А в абсолютна стойност това представлява с 580 млн. лева повече за същия период, спрямо същия период на миналата година. Нееднократно сме коментирали, че има известно изоставане в приходите по отношение на това, което сме планирали в Националната агенция за приходи, като основните рискове са именно от приходите от осигурителни вноски. И аз съм много удовлетворен, че вчера проведохме една според мен много ползотворна среща с новия управител на НОИ и с целия му екип, на която обсъдихме досегашния начин на планиране на осигурителни вноски. Тъй като аз нееднократно публично съм заявявал, че и те са неприцизно, да не кажа, грешно планирани, аз изложих своята официална позиция пред него и пред целия екип, както и официалната кореспонденция, с която в края на миналата година Националната агенция за приходи е събирала, и НОИ, и Министерство на труда и социалните грижи, както и надзорният съвет на НОИ, и той се съгласи с тази наша позиция, и подкрепи новия механизъм за планиране на приходите, който е тази година, а именно, че те трябва да се съгласуват с Националната агенция за приходи.
С какво ще се промени събираемостта след тази среща? Набелязахте ли някакви наистина конкретни мерки, с които да наваксате изоставането?
На първо място ще се подобри в следващите години това, че пред правителството ще бъде представена една реална прогноза по отношение на това какви приходи трябва да се очакват по фондовете на ДОО. А иначе срещата протече, така, в един много ползотворен и партньорски дух, в който ние изложихме пред г-н Петков многогодишните идеи за облекчаване на бизнеса и гражданите, а именно за намаляване на броя на сметките, както и на броя на кодовете за вид плащане. Декларирахме пред него и пред целия екип, че Националната агенция за приходи има техническата готовност да сведем плащанията до три сметки, а именно една сметка за данъци, една сметка за социални осигуровки и една сметка за здравно осигуряване, и вече съответно Националната агенция за приходи да си прави сама вътре преразпределението за съответните видове плащания, както и поредността на погасяване. И искам да ви кажа, че това ще облекчи най-вече бизнеса и гражданите. Ще ви дам една статистика. За 2010 г. към Националната агенция за приходи има генерирани 26 милиона платежни нареждания, от които 21 милиона са за осигурителни вноски и само 5 милиона за данъци. Ако направим тази мярка реална, ще ви кажа, че съотношението ще стане може би 5 милиона за данъци, 5 милиона платежни за осигурителни вноски и като направим една сметка, че таксата за превод на едно платежно нареждане е минимум 2 лева, по наши изчисления ще спестим на бизнеса и на гражданите поне между 40 и 50 милиона, които си остават в тях и ще могат да оперират с тях. Другото, което обсъждахме, е опростяването на попълваните декларации образец 1 и образец 6, които се подават всеки месец. Нещо повече, достигнахме договорка, че ще направим законодателни промени така, че да уеднаквим сроковете за подаване на тези декларации, тъй като в момента работодателите могат да подават декларация образец 1, с която да генерират права съответно на работниците си, но нямат задължения да подават тази декларация образец 6, която ги задължава към бюджета и представлява изпълнително основание за Националната агенция за приходи да може да събира тези приходи. Ако уеднаквим тези срокове, това означава, че със сигурност събираемостта ще се вдигне.
По време на срещата си с новия управител на НОИ Бисер Петков коментирахте ли и резултатите от споразумението, което беше подписано миналата година пак през септември с Христина Митрева, тогава оглавяваше НОИ, и с Главната инспекция по труда, да работите заедно за справяне с проблемите в сивата икономика от гледна точка на работодателите - липсата на трудови договори, неплащането на осигуровки?
Значи като цяло пред господин Петков ние направихме една презентация за това какво е направено от създаването на Националната агенция за приходите, т.е. от 2006 година, когато НАП обедини събирането на данъци и осигуровки. Оттам го запознахме с целия процес по създаване на единната информационна система и прехвърлянето на базата данни от НОИ към Националната агенция за приходи. Запознахме го с всички споразумения, които са подписани назад във времето. Запознахме го с работните групи, които са постоянно действащи, с целите, които те гонят, със сроковете, които са им поставени, с цялата дейност, тъй като той, както той се изрази, като цяло е външен за системата, така че го въведохме за цялата съвместна дейност, запознахме го с положителните страни на нашето сътрудничество и заедно изразихме готовност за продължаване на това положително сътрудничество. Като нещо повече - маркирахме, че всеки месец ще провеждаме съвместни срещи аз, той и моят екип, така че да можем да контролираме качеството и сроковете на съвместната дейност между двете администрации.
Вие сте взели мерки, така че да се улесни подаването на осигурителните декларации, но ще вземете ли допълнителни мерки за това осигуровките да се събират, защото знаем, че все още съществува практиката част от заплатата да се дава в пликче и осигуровки да се плащат на по-малка сума, отколкото е реалното трудово възнаграждение?
Значи особено тук… от започването на летния сезон Националната агенция за приходи съвместно с Главна инспекция по труда започна масови кампании и проверки именно по спазване на трудовоосигурителното законодателство. Знаете, че проведохме масови акции по Черноморието, именно насочени към този вид нарушения. Поставихме под постоянно наблюдение големите строителни обекти като бизнес центрове и молове, т.е. наблюдаваме в реално време работниците и служителите, които работят там, дали имат трудови договори, дали са на 4-часов работен ден, на 8-часов работен ден, на реални заплати. Изведохме информация от системата на Националната агенция за приходи за трудовите договори и установихме, че има 164 000 трудови договора, които са сключени за 4-часов работен ден. В над 80% от нашите проверки се оказва, че това не е така, тези хора работят на 8-часов работен ден, че някой път и на повече като часове. Работодателите мигновено започнаха да си коригират поведението и в резултат на тези проверки, искам да подчертая, които предприехме през последните два-три месеца, само за два месеца Националната агенция за приходи е наваксала 80 млн. от маркираното изоставане към 31 май, което стана обществено достояние, че изоставаме с 622 млн. лева. Само за два месеца ние вече сме наваксали 80 млн. лева от това изоставане и с всички мерки, които сме предприели, считам, че към края на годината ще наваксаме приходите. Но предварително искам да кажа, че за съжаление нереално завишените приходи по осигурителни вноски най-вероятно няма да могат да бъдат събрани.
Колко според вас ще бъдат събрани от осигурителни вноски, колко е завишаването?
Завишаването е от порядъка между 250 и 300 млн. лева. Но искам да кажа, че това не е кой знае какъв проблем на консолидирана база. Аз в момента говоря само за бюджета. Аз в момента говоря само за приходите, които събира Националната агенция за приходи. Така че като цяло смятам, че годината във финансов аспект ще бъде положителна.
Т.е. ще изпълните задачите, поставени в бюджета?
Ами, да, Националната агенция за приходите и Агенция „Митници” общо ще изпълнят поставената задача в приходната част на бюджета.
Още миналата година заговориха за вдигането на прага за регистрация по ДДС, това бе и една от препоръките на Международния валутен фонд, ако си спомням правилно. Сега вече очертахте новия праг. Докъде стигнаха законодателните промени, вече готови ли са текстовете?
Да, първоначалната идея за вдигане на прага на ДДС дойде от доклада на Международния валутен фонд. Искам да кажа, така, из първоначалните… вдигането на прага на ДДС има две цели. Едната е наистина за изваждане на кухи играчи от обръча на фирмите, регистрирани по ДДС, които злоупотребяват с ДДС, но другата е именно за облекчаване на малкия, средния бизнес и физическите лица, тъй като според нас вече 50 000 лева оборот в България е минимален оборот и затруднява и физически лица. На мен например са ми задавали въпроса защо физическите лица трябва да се регистрират по ДДС и т.н., и т.н. Едно лице, което надхвърли 50 000 лева, трябва да се регистрира по ДДС, да подава ежемесечно декларации, да води счетоводство, да плаща за счетоводители. Смятаме, че вдигането на прага на ДДС не само ще изкара фирми мъртви души, както ние ги наричаме, от кръга на заподозрените, които злоупотребяват с ДДС, а ще облекчат и малкия, среден бизнес и физическите лица. За пример ще ви дам, че фирми с нулев оборот до 20 000 оборот представляват почти половината от регистрирани дружества по ДДС.
Вие предлагате прагът да се вдигне до 150 000, а…
Имахме среща с вицепремиера Дянков, с председателя на бюджетната комисия г-жа Менда Стоянова, разсъждаваме около 100 000 или 150 000 лева поне.
Смятате ли, че в края на годината това наистина ще се случи, имайки предвид, че вие имахте предложение за едни цифри, да речем, за ограничаване на кешовите плащания, пък накрая се прие една доста по-висока сума.
Ами, това вече е предмет на обсъждане в бюджетна комисия, в правна комисия, в пленарна зала, но се надявам, че ние имаме достатъчно добър анализ, достатъчно добри мотиви и най-вече съгласието и на вицепремиера, и на председателя на бюджетната комисия, мисля, че ще успеем да убедим Народното събрание да го гласува.
Какви други промени предстоят в данъчно-осигурителното законодателство за следващата година? Предполагам, че вече сте започнали да работите по тях.
Да, на срещата с премиера Дянков и г-жа Менда Стоянова обсъдихме и законодателни промени по отношение на противодействие на злоупотребите с ДДС. Ние черпим европейска практика и искаме да въведем обратно начисляване, механизмът на обратно начисляване в най-рисковите браншове, а именно това са строителният бранш, производството и търговия на селскостопанска продукция, както и осъществяването на консултантски, рекламни услуги и други услуги, с които по един или друг начин дружествата си стопяват вноската по ДДС, да не кажа, че в някои случаи искат и директно да теглят от бюджета, а не само с тези услуги те стопяват и корпоративен данък. Нашият анализ показва, че 34% от ДДС злоупотребите се извършват в строителния бранш, около 10% злоупотребите са в производството и търговия със селскостопанска продукция и около 8% са в сектора на оказване на услуги. Това, което вчера ми казаха моите експерти, че по отношение на бранша строителство, тъй като той е включен като рисков бранш в европейската директива по ДДС, имаме право, без да искаме разрешение от Европейската комисия, от следващата година да го въведем бързо и самостоятелно, а по отношение на прага за ДДС и механизмът за обратно начисляване в зърно и в услуги трябва да искаме разрешение на Европейската комисия.
Като заговорихме за ДДС, правителството пое ангажимент до 2013 г. ставката да бъде смъкната до 16%. Когато сте водили разговори за промени в данъчно-осигурителното законодателство, ставало ли е дума ДДС да се смъкне от догодина?
На тези срещи, които сме имали с вицепремиера Дянков и с Менда Стоянова, не… (бел.ред. пропадане на връзката) промяна на ставка в ДДС.
А коментирали ли сте други законодателни промени, или да речем прецизиране на някои текстове? Например неведнъж в "Дарик" сме говорили за проблема с младите семейства, които принципно биха имали право на данъчно облекчение, освен ако не се окажат в ситуация, когато първо са взели кредит, а после са сключили граждански брак. Ще има ли…
В момента нашите усилия са насочени най-вече към противодействие на ДДС измамите и облекчение на бизнеса. Като цяло това, което ви казвам, са предложения на Националната агенция за приходите, които сме обсъждали на това ниво. А иначе като политика, данъчна политика, това се прави в Министерството на финансите и в дирекция „Данъчна политика”. Най-вероятно те мислят в тази посока, но на тези срещи на този етап ние не сме коментирали подобно нещо.
Смятате ли да продължавате акциите с хеликоптера?
Акцията с хеликоптера, макар че бяхме обвинявани, че е пиар акция, мисля, че е една от най-кардиналните акции, които Националната агенция за приходи и държавата е провеждала, тъй като тя провокира ред, множество проблеми, които в последните 20 години никой не е посмял да ги коментира - като се започне от незаконното строителство, през проблемите в системите в общините, които не се обвързани, не следят момента от даване на разрешително до момента, в който трябва да бъде въведена в експлоатация една сграда. Да не говорим за данъчен аспект, че масово фирмите прехвърляха към физически лица, с което си коригираха данъчния кредит, съответно в годините занапред няма да ползват режийните разходи, за да спасяват корпоративния данък. Така че тази акция си даде своя ефект и не смятам, че трябва да бъде продължавана.
И накрая да ви попитам, тъй като тази година беше доста напрегната около вас, около НОИ. Шефът на НОИ беше сменен, вашият пост по едно време не беше съвсем сигурен, получихте ултиматум от финансовия министър. Сега вече спокоен ли сте за поста си?
Аз никога не съм живял с мисълта, че ще бъда вечният изпълнителен директор на Националната агенция за приходи. Това, което обаче в момента така мога да кажа е, че ние сме в ежедневна връзка с министър Дянков. Бяха направени кадрови и организационни промени в мегаагенцията на териториално ниво, именно в София-град. Тези промени си дадоха своите резултати. От тези 80 милиона наваксване само за два месеца, подчертавам, над 50% се дължат на тяхната организация, на тяхната дейност. Сега в Министерски съвет с вицепремиера… моето усещане е, че той е доволен от това, което аз, моят екип и цялата Национална агенция за приходи прави. Така… моето усещане е, че в публичните изяви той също изказва положителни оценки, но в крайна сметка последната дума е негова.
Коментари
0