Доктор Антъни Джуд Де Силва идва от Австралия и има над 25-годишен опит в сферата на телекомуникациите и информационните технологии. Специалист е по ценообразуване и има наблюдения от това как се развива индустрията в 30 страни по света. В момента доктор Де Силва е изпълнителен директор на компанията TelSoft, която е основана през 1995 година и разработва услуги за клиенти в Китай, Индонезия и Малайзия. DarikFinance.bg се срещнахме с него само ден, след като кацна в София, за да удовлетвори професионалното си любопитство.

През следващата седмица и други представители на компанията ще пристигнат в България, за да проведат работна среща с колегите си от Телеком Индонезия. Специалистите са избрали страната ни не случайно - привлича ги статистиката, че сме на второ място по бързина на интернет трафика в света. Освен отговора на въпроса защо това е така, те ще търсят да узнаят още какви са моделите на ценообразуване у нас и как се развива телекомуникационния бизнес в региона.

Кое е "горещото" в света на телекомуникациите в момента?

Знаете, че през последното десетилетие индустрията заложи на растежа на мобилните комуникации и услуги, като акцентът беше те да се направят по-достъпни за потребителите. Сега се гледа отвъд осигуряването на стандартни услуги като пренос на глас и данни. Търси се подобряване качеството на живот на хората - как те правят бизнес, как получават образование, как да са по-достъпни за тях здравните услуги и така нататък. Всичко това минава през осигуряването на широколентови транспортни трасета за данни. 

Ключовите разлики с миналото са, че сега всичко е ориентирано към клиента. Ако до преди хората слушаха или гледаха онова, което се излъчваше по зададените честоти, то сега те имат възможност сами да подбират съдържанието и услугите, от които имат нужда. Това променя и самите индустрии като радиото и телевизията.

Сега телекомуникациите имат възможност да подобрият комуникацията между правителствата и хората, да вдигнат качеството на живот. Защото колкото по-добри комуникации може да осигури една държава на своите жители, било чрез регулации, било чрез инвестиции и стратегии, толкова по-голямо е тяхното развитие.

Стигаме до етап, в който комуникацията вече не е просто между човек и човек, а между устройство и устройство. Твоята връзка с мрежата става посредством мобилното ти устройство. В новата ера идентичността на потребителя се асоциира с устройството, което носи в джоба си. 

Но не ставаме ли по-уязвими така? Натоварвайки с възможности за достъп до информация за банковите ни сметки и какво ли още не нашите мобилни устройства, те стават ключ към масив от лични данни, с които може да се злоупотребява?

Така е и за това смятам, че е важно технологиите да бранят личното пространство на потребителите и да гарантират сигурност. Едни правилни регулации могат да постигнат баланса, който да направи така, че технологиите да допринесат за по-доброто качество на живот, което е в интерес на обществото. Може да не е в интерес на отделния индивид благодарение на неговото мобилно устройство да може да се засече къде, в коя част на града се намира той в момента, но тази информация може да е достъпна на определени потребители, на които той не би имал против да я предостави, защото така ще допринесе за по-голямата сигурност в своя град. 

Това развитие на технологиите не изисква ли по-голяма интеграция на системите между държавите, а в този смисъл и значителни инвестиции?

Разбира се. Интернет вече показа на телекомуникациите какво трябва да се случи. Това трябва да се случи на цена, която потребителите могат да си позволят. В момента между страните и отделните мрежи от техническа гледна точка системите вече са работещи, но въпросът е да се преосмислят бизнес аспектите, тоест как да се направи така, че тези капацитетите да се стопанисват правилно. Защото в момента повече от половината капацитет не се използва. 

Като потребители искаме да плащаме по-малко за телекомуникационни услуги, но всички тези инвестиции най-вероятно означават, че цените ще растат. Така ли е?

Когато говорим с понятия като "евтино" или "скъпо", винаги трябва да обръщаме внимание и на стойността за потребителя, която дадената услуга създава. Защото ползвайки я, той може да си спести разходи за транспорт, може да учи онлайн от вкъщи, може да работи от вкъщи, може да пазарува без да губи време.

В миналото разчитахме изключително на кабелни мрежи, които изискваха огромни разходи за поддръжка. Сега има възможности за алтернативно прехвърляне на потока през други мрежи, което понижава разходите. Капацитетът може да се използва по-рационално и така потребителите да получат повече стойност.

Говорим за приликите между интернет бизнеса и бизнеса на телекомуникационните компании. Смятам, че има потенциал за сливания между двата вида бизнес. Мислите ли, че това може да доведе до опасни монополи и вертикални интеграции, които вече сме виждали, че не е добре да съществуват? За справка, случилото се с енергетиката, където бе разбита вертикалата по генерация, пренос и разпределение на електроенергия.

Това отново е въпрос на правилен баланс от гледна точка на икономиката. Когато има монопол, опасността от злоупотреби е много по-голяма.

Труден е въпросът как можеш да ограничиш един играч да контролира и клиентите, и инфраструктурата. Много е важно да разбираш цикъла на инвестициите, който за тези индустрии е различен. Ако вземете една фиброоптична нишка, да кажем от България през Еврлопа, за да може тя да работи от край до край, вие имате нужда от редица играчи, които да участват в изграждането и експлоатацията на тази връзка. Инвестицията изисква поне 20 - 25 години време, като направиш такъв модел за възвръщането и, че хем да имаш достатъчно капитал, покриващ разходите по проекта, хем хората да могат да си позволят да ползват услугите на досъпна цена.

Знаете, че България е на второ място в света по скорост на интернет трафика. В същото време в развити страни в Европа интернетът е значително по-бавен. Защо се получава така?

Нека обясня нещо. Когато се появи интернет, мрежата, която физически понесе трафика, бе мрежата, построена от телекомуникационните компании. Така разходите по поддръжката на тази инфраструктура се покриват с приходите от преноса на гласови данни по фиксираните телефонни мрежи. Това трябва да се промени.

В някои страни, като Индонезия, например, 80% от приходите за поддръжката на тези мрежи, идват от бизнеса с пренос на глас. В същото време 90% от капацитета им се използва за пренос на интернет трафик. С други думи, хората, които ползват фиксираните телефонни услуги, плащат за онези, които ползват интернет. Те плащат и за това компании като Google да могат да предлагат своите услуги, без да внасят отчисления за това към онези, които са изградили и стопанисват мрежата.

Представете си една възрастна жена, пенсионер, която не си е закрила стационарния телефон, за да може да се обади веднъж в месеца на внука си, който е в Щатите. Тя ще плати 2 долара на минута за този разговор и благодарение на това вие имате бърз интернет.

Не знам дали ситуацията в България е точно такава, но предстои да разберем.

Според вас колко повече биха плащали клиентите, за да ползват тези нови услуги, които телекомуникационната индустрия се подготвя да им предложи?

Преди да ви отговоря на този въпрос, искам да ви разкажа една история. В Индонезия има стотици острови. Традиционно, хората там разчитат на риболова, за да се прехранват. В миналото цената, която са получавали за уловената от тях риба, се е определяла от това кой е търговецът и кой е купувачът. Много често рибарите получавали толкова пари, колкото да оцелеят. Не повече. Сега, благодарение на телекомуникациите, те могат да координират действията си с останалите рибари, да разберат каква риба се търси във въпросния ден, какъв улов имат останалите. Така, по-добре информирани, те сега печелят три до четири пъти повече. Техните деца могат да си позволят по-добро образование. Ето така се измерва добавената стойност за тях.

Средно рибарите харчат по 100 рупии месечно за телефон, което се равнява на около 10 щатски долара. Това за тях не е просто възможност да общуват с някого, а възможност да печелят повече.  

Ако говорим за съотношението на разходите, които едно домакинство прави за телекомуникационни услуги към общите разходи, смятам, че то ще расте за вбъдеще, но това ще се случва за сметка на други разходи, които ще се понижават. Например разходите за транспорт.

Все повече се увеличава делът на смартфоните, което е предизвикателство, но и опасност за компаниите, защото чрез тях потребителите могат да заобикалят стандартните телекомуникационни компании. Ще ви дам пример - аз на моя телефон мога да си инсталирам Skype и да говоря през него, вместо през ГСМ-оператора ми, тъй като почти навсякъде в София има добър безжичен безплатен интернет.

Миниатюризацията на електрониката направи много неща възможни. Големи масиви от информация могат да бъдат скоростно обработени и съхранени в устройството. Но има един малък проблем. Компютърът ви може да обработва информация с терабити и гигабайти, но когат остава въпрос за пренос на тази информация, говорим за килобит или мегабит. Ето защо смятам, че нещата ще се променят когато се наложат широколентовите трасета. Тогава ще има обработка и съхраняване на информацията в реално време. Това дава поле за множество иновации.

Искам да ви обърна внимание и на още нещо. До сега ние използвахме мобилните си телефони, за да разговаряме по тях дори и когато сме в офисите си, където имаме фиксирани телефони. Повечето хора прекарват 80% от деня си на място, където има и фиксиран телефон. Би трябвало автоматично да можеш да се превключваш към тази мрежа и така да оптимизираш разходите си.

Това обаче води към следващия проблем, а именно, че спектърът на честоти, които се ползват от мобилните оператори, е ограничен. Колкото и пари да имаш, не можеш да купиш нова честота, защото тя просто физически не съществува. Така че ако понижиш цените на мобилните разговори и те се доближат до цената на фиксираните, всички ще предпочетат да използват мобилните. Това означава, че растежът на широколентовите трасета няма да се състои. А в същото време честотите няма да могат да удържат на целия този трафик, който ще се ориентира към тях.

Ето защо, както говорихме в началото, индустрията тръгна в друга посока от тази, в която вървеше през последните години. Вместо да се фокусираме повече върху растежа на мобилните  мрежи, сега наблягаме върху растежа на стационарните мрежи и между комуникацията от точка до точка. Защото вече комуникацията не протича просто от човек към човек, а от устройство към устройство.