Данните за атмосферните нива на въглероден диоксид, събрани от Кийлинг Дейв в Института по океанография Скрипс са един от най-важните масиви от информация за глобалното затопляне.

 

Когато измерванията са започнали през 1959 г. средно годишното ниво е било 315 части на милион, и то расте всяка година оттогава, пише The Economist.

 

Темпът на увеличение е бил с около една част на милион годишно. Сега тя е по-скоро две части на милион годишно. А концентрацията за 2011 г. е 391.6.

 

Повечето въглероден диоксид в атмосферата означава по-силен парников ефект и много и различни измервания говорят за това.

 

Средната годишна температура на повърхността на планетата в световен мащаб расте през изминалия половин век, въпреки че поради колебания в климата, замърсяването на въздуха, вулканични изригвания и други съпътстващи фактори, затоплянето не следва линейна прогресия.

 

Картината обаче става става ясна, когато вместо атмосферната температура се отчете вътрешната енергия на водата в океаните.

 

През последния половин век енергията на водата в океаните на дълбочина от 0 до 2000 метра се е повишила с 0.39 вата на квадратен метър, като се наблюдава следния парадокс, повишаването на вътрешната енергия на океанската термодинамична система е по-ясно изразено на дълбочина над 700 метра, отколкото в слоя вода близо до повърхността.

 

Това показва огромния потенциал, който имат океаните за стабилизиране на климата на Земята, и поставя въпроса, къде са границите и кога парниковият ефект вече няма да може компенсиран от океанските води.