Дали експертите на Световната банка не развяват пред страната ни плашилото на финансовите проблеми, за да ни вкарат отново под своята опека и под тази на побратима си - Международния валутен фонд.

Коментар на в.БАНКЕРЪ
www.banker.bg 

 

Световната банка предизборно се включи в спявката на врачките, сипещи черни стряскащи прогнози за икономическото бъдеще на България. В средата на юни международната финансова институция публикува доклад за задълженията на икономиките на новоприсъединили се към ЕС страни, в това число и България, към чуждестранни кредитори. В него се казва, че валутният резерв на страната ни вече не е достатъчен, за да покрие краткосрочните външни задължения. Вестник "БАНКЕРЪ" обаче на няколко пъти писа, че държавата ни няма краткосрочен външен дълг и разполага с достатъчен фискален резерв - от 3.81 млрд. евро, за да погаси незабавно всички свои задължения към чуждестранни кредитори, които са 2.66 млрд. евро. Валутният резерв пък е 11.61 млрд. евро.

Световната банка обаче се е загрижила и за платежоспособността на българските банки и фирми, защото техните краткосрочни задължения към чужбина били много големи. Вярно е, че

външните кредити, взети от частния сектор

на пръв поглед са със стряскащи размери. Става дума 13.39 млрд. евро краткосрочен дълг. От тях, според данните за април 2009-а, 6.73 млрд. евро са на българските банки, а 6.46 млрд. евро са на работещи у нас фирми. Повечето от външните задължения на банките обаче (около 80%) са към техните "майки" в чужбина, които едва ли биха се решили да застрашат стабилността на дъщерните си институции, като си приберат обратно парите. Защото те са предоставени краткосрочно или дългосрочно на различни компании и граждани - при това срещу юридически издържани договори. А чуждестранните инвеститори са у нас поради две причини - стабилността на местната валута и високата норма на печалба - 15-20%, която им предлага нашият пазар. Няма сила, която да принуди бизнеса да се откаже от подобни изгоди.

Освен това колкото й пари да е вложила една западна банка на нашия пазар, за нея те са пренебрежимо малка сума - под 1% от активите й. Например активите на "УниКредит Груп" по света са над 1000 млрд. евро, на "Национална банка на Гърция" са близо 110 млрд. евро, на "Райфайзен Централ Банк" - над 160 млрд. евро, на "И Еф Джи Юробанк" са 160 млрд. евро. Финансирането, което те са предоставили на своите дъщерни структури у нас ("УниКредит Булбанк", ОББ, "Райфайзенбанк България" и "Юробанк И Еф Джи България"), не надхвърля по няколкостотин милиона евро. С други думи, само ако техните майки в чужбина фалират, собствениците им ще са принудени да изтеглят парите си от своите компании у нас. А такава опасност въобще не съществува.

Всъщност, каквито и доводи да изтъкват анализаторите от международните финансови институции в този момент, те звучат като предизборна мантра. Да се чуди човек застъпници на коя партия се явяват в случая. Защото за същите тези анализатори не би трябвало да е тайна, че българските банки разполагат с

достатъчно голяма валутна ликвидност

Говорим за налични пари, суми по сметки и депозити в други финансови институции, както и вложения в държавни ценни книжа (в евро и в долари). Според последните данни на БНБ във всички тези финансови инструменти банките ни държат около 5.45 млрд. евро и още 1 млрд. щ. долара. Подчертаваме, че срещу тези авоари стоят краткосрочни задължения за 6.73 млрд. евро. Казано на разбираем език, краткосрочните външни задължения на българската банкова система имат почти пълно покритие с бързоликвидните й средства. Не така стоят нещата в повечето развити европейски икономики, пък никой не е седнал да ги оплаква, че и баячки на помощ да вика. Просто хората работят и се справят с бизнеса си, без да се вайкат.

Всъщност
вместо да се анализират екстремални сценарии

по-добре е да се види имат ли банките ни възможност да обслужват дълговете си - краткосрочни и дългосрочни към чужбина, чийто общ размер е 8.46 млрд. евро. Годишните плащания за тяхното обслужване са 2.94 млрд. евро. А както вече споменахме, банките разполагат с бързоликвидни средства за 5.45 млрд. евро. Освен това от началото на годината до края на април 2009-а те са погасили външни задължения за 1.2 млрд. евро, а са получили нови заеми и депозити от чужбина за 850 млн. евро. Така че за този период от тях реално са "изтекли" 350 млн. евро. Дори този отрицателен валутен поток да се запази през цялата 2009 г., валутната наличност на банковата система едва ли ще намалее с повече от 1 млрд. евро - сума, която не може да застраши стабилността й.

При един по-лош сценарий - ако плащанията по външните задължения запазят размера си, без да има постъпления от нови депозити и заеми от чужбина, валутната наличност ще намалее с 3.6 млрд. евро. Но и с тези пари банковата ни система разполага.

Каква е
ситуацията при търговските дружества

Общият им външен дълг е 12.18 млрд. евро, от които 6.46 млрд. евро са краткосрочни заеми. Разбира се, не всички фирми са ползвали финансиране от чужбина. Близо 60% от външните заеми са взети от дружества в енергийния сектор, в бизнеса с имоти, в транспорта, строителството, търговията с автомобили и преработвателната промишленост.

В същото време депозитите на българските компании в нашите банки са за 5.2 млрд. евро, а тези в щатски долари или в друга валута са за шест милиарда. Не е известно какви суми българските дружества държат по сметки и депозити в чужбина, но те едва ли са повече от половин милиард евро.

На пръв поглед изглежда, че ако чуждестранните инвеститори започнат да теглят масово парите си от нашите банки и от фирмите, това ще доведе до финансов апокалипсис. Само че говорим за хипотеза, която в реалния свят е просто невъзможно да се случи. Защо ли? По простата причина, че кредиторът не може да направи вземането си предсрочно изискуемо, ако клиентът му спазва всички условия по договора. А за разлика от повечето граждани българските фирми и банки знаят своите права на длъжници и разполагат със средства и с адвокати, за да ги отстояват. Кредиторът може да започне да събира вземанията си предсрочно само ако длъжникът натрупа големи просрочия. Но дори и тогава кредиторът - български или чуждестранен, предпочита първо да предоговори условията на заема, за да даде глътка въздух на длъжника си и да запази бизнеса му. Затова по-важно е да разберем имат ли възможност българските компании да обслужват външните си задължения. За цялата 2008г.

плащанията на нашите фирми

към чуждестранни кредитори са 2.17 млрд. евро. За четирите месеца на 2009-а техният размер е 392 млн. евро. В същото време за периода януари-април дружествата ни са получили от чужбина ново финансиране за 600 млн. евро. С други думи, при фирмите се наблюдава положителен входящ валутен поток от 208 млн. евро.

Нека разиграем обаче песимистичен вариант, при който компаниите ни престанат да получават пари от чужбина и продължат да плащат до края на годината с темповете от първите четири месеца. Това означава, че по линия на фирмите от страната към чуждестранни кредитори ще излязат около 1.2 млрд. евро. Към тях прибавяме и онези 3.2 млрд. евро, които в най-лошия случай банките ще платят до края на годината по своите външни задължения. Излиза, че през цялата 2009-а от българския частен сектор ще "изтекат" не повече от 4.4 млрд. евро, а както вече казахме, банките разполагат с 5.45 млрд. евро и още около 1 млрд. щ. долара. Е, къде е тогава проблемът, който гони съня от очите на т.нар. експерти от Световната банка и за който ни предупреждават в доклада си толкова разтревожено? Що за истерия е това или кризата е изгладила мозъчните гънки на маститите анализатори? А дали експертите на Световната банка не развяват пред страната ни плашилото на финансовите проблеми, за да ни вкарат отново под своята опека и под тази на побратима си - Международния валутен фонд.