Близо 60% от хората по света имат по-малко доверие в бизнеса, спрямо това, което са имали към него през същия период на миналата година. В САЩ доверието е намаляло с 80% , като спадът засяга както бизнеса, така и институциите, държавните учреждения, медиите, неправителствените организарции. Такива данни изнесе лектор по време на Международната конференция „Предизвикателства пред корпоративната социална отговорност”, организирана по проект на Асоциацията на индустриалния капитал в България и финансиран от Оперативна програма Административен капацитет и Европейския социален фонд.

От изказванията стана ясно, че в България има добра нормативна уредба, силни проекти и отлични практики по отношение на корпоративната и социална отговорност. Това важи особено силно при мултинационалните компании с бизнес у нас, но в същото време се отчита, че значителна част от БВП е резултат от дейността на местните компании.

Румен Радев, който е заместник-председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България, обърна внимание на това, че оцеляването на корпорациите е първото, с което бизнесмените се заемат в условията на криза, а едва след това е корпоративната и социална отговорност. Според него след изборите обстановката у нас има шансове да се промени към по-благоприятна, като това, което индустриалците ще очакват от новия икономически екип, е повече отчетност и визия за намеренията в средносрочен аспект.

На кое място в дневния ред на българските дружества в момента е корпоративната социална отговорност?

Тя изобщо не излиза от дневния ред на тези, които биха искали да бъдат устойчиво развиващи се компании. Самият факт, че някой иска да реализира бизнесмодел и да продължи да се развива, предполага подобна тема на едно от първите места по простата причина, че няма как от съвкупност от дълготрайни активи - сгради, машини и съоръжения да реализираш някаква стратегия и да постигнеш някакво развитие на компанията.

Едно от нещата, които се опитваме да правим, е заедно със служителите и работниците да изготвим едно разбиране за това какво се случва и как да преодолеем тази кризисна фаза, за да продължим нататък.

Това е принципното положение, а на практика какво излиза?

Това се случва в една немалка част от компаниите и не защото някой задължава някого, а защото ако той не го прави, е на път да загуби един от най-важните си активи - хората. Това е важно не с оглед на  оцеляването, а на възобновяване на бизнес модела.

Променят ли се перспективите пред бизнеса след изборния резултат у нас?

От една страна пазарът реагира доста позитивно на резултата на изборите, оцвети се в зелено. Следователно за една немалка част от наблюдатели и участници на този капиталов пазар, резултатите от изборите са някакъв позитив. Съществен дял за това има възможността да се консолидира властта в политическа сила, която съответно ще бъде и много по-отоговорна. Това в същото време е и голяма претенция, защото впоследствие ние ще очакваме политическата сила да отчита действията си не в края на 100-те дни, а регулярно, да има комуникативност.

Аз се срещнах с икономическия екип на ГЕРБ и едно от нещата, с които ме впечатлиха, бе радушното им приемане на тезата, че именно компаниите със значим обществен интерес каквито са НЕК, Булгаргаз, топлофикациите би трябвало да имат поведението на листвани компании. Тоест да се отчитат по този начин, като емитентите на борсата и не само резултатите, но и намеренията - какво смятат да направят в следващото тримесечие или година. Нещо, което за съжаление не се получава, а идва постфактум - получаш с колко ще се вдигне цената електроенергията, но не и нещо в аванс.

Какво ще изисквате от новите управляващи и по-конкретно от икономическия екип?

Ние бихме искали не само да оцеляваме. Немалка част от българските компании в последните години придобиха конкурентните си предимства, инвестираха в значителни ресурси, в това число и човешки. Би било много лошо, ако в рамките на една такава глобална криза изгубим тези конкурентни предимства. При край на кризата е много важно какви позиции ще имат комапниите. Именно тогава ние вероятно ще срещнем силна борба, битка от западни филми, които в период на криза са развивали свои планове и стратегии, в това число и с държавна подкрепа.

Моите контрагенти от Германия и Франция избягват панически темата за държавните помощи и винаги казват, че не получават такива. Но практиката ми показва, че очевидно получават, докато ние в България искаме да сме още по-големи светци и под никаква форма не искаме да подкрепяме дори инициативи на бизнеса в тази насока.

Това е едно от предивзикателствата за управляващия екип сега - в ровечено случаи това са хора, които имат отличен опит на организационно ниво било в системите за сигурност или във финансовия сектор, но да не забравяме, че при нас кризата влезе покрай реалния сектор. Най-модерните ни предприятия срещнаха първи кризата, защото бяха ограничени откъм пазар, а впоследствие тази криза се пренесе и във финансовия сектор, ако щете заради това, че една част от предприятията биват със силно редуциран състав, а тези хора, които работят там, се явяват потребители на потребителски кредити. Дори индиректно това има влияние върху банковия сектор. Така че, голямото предизвикателство е в реалния сектор.

Аз виждам лица, които очевидно имат визия и представа за тези неща. В реалния сектор има набор от инструменти, които могат да се реализират в това число по линия на Българската банка за развитие, по линия на разграничаване на интереси на малки и средни предприятия. В България ни набедиха, че имаме големи предприятия заради формалната дефиниция, тъй като имаме по над 250 души персонал. В същото време като обеми и като активи сме дребни предприятия, не бих казал малки и средни, в сравнение със средно европейските. Но заради числеността на персонала един куп инициативи не могат да бъдат реализирани в тези предприятия у нас.