Как да се процедира с банки, които са пред фалит, без това да обременява с допълнителна тежест данъкоплатците, ще решават финансовите министри на Европейския съюз, които се събират днес в Люксембург. Те трябва да вземат решение за това как да се процедира занапред с банките в затруднение и дали големите депозанти в тях да поемат част от загубите.

В периода 2008 - 2011 година Европейският съюз похарчи близо една трета от Брутния си вътрешен продукт за спасяване на банки, изпаднали в затруднение, по данни на Агенция Ройтерс. Това бе извършено чрез прехвърляне на средства, събрани от данъци, към банките. В повечето случаи това не пресече опасността от разпространяване на кризата, нито помогна на Ирландия, която бе на ръба на банкрута.

Необходимостта от вземане на стандартно решение за това как да се процедира в подобни ситуации се появи по време на кризата в Кипър, където Европейският съюз опита да наложи на големите депозитори да понесат част от загубите на банките. Към момента Франция и Германия са разделени по въпроса дали това следва да се прилага и занапред. Париж изразява притеснения от това, че в случай на фалит, хората с големи депозити няма да получат защита.

Ето защо се обмисля възможността от въвеждане на схема, при която първите, които понасят загуби при неблагоприятно стечение на обстоятелствата са акционерите на банката, следвани от облигационерите и най-накрай депозиторите, които имат по сметките си повече от € 100 хил.

На срещата в Люксембург днес се очаква финансовите министри да обсъдят и въпроса за създаване на банков съюз чрез система за единен контрол и надзор. Като за начало, страните одобриха създаването на фонд с € 60 млрд. , който да се използва за подкрепа на нуждаещи се банки чрез Европейския стабилизационен механизъм.

Свързването на банките чрез общ надзор ще отнеме от суверенитета им, което е повод за опозиция между страните и явно несъгласие от страна на Великобритания. От там настояват, че местните власти трябва да имат думата за това да се затваря ли една банка или да се спасява. Ето защо се мисли за позволяване на известна гъвкавост на новия механизъм, който да даде известна свобода на държавите при разрешаването на подобни проблеми.