С приемането на Естония в еврозоната на 1 януари 2011 г., блокът на Германия в управителния съвет на Европейската централна банка се засили още повече – пише Bloomberg. Спестовните и консервативни естонци ще добавят гласа си в хора на онези, които призовават за още по-големи икономии в правителствените бюджети на страните членки.

Управителят на Естонската централна банка Андрес Липсток вече има право на глас в съвета на ЕЦБ. Той не е пожелал да бъде интервюиран от световната финансова медия по въпроса за „германското приятелство“. Bloomberg припомня, че през 2007 година Липсток е заявил, че със сигурност би могъл да се оправи с месечна заплата от 5000 естонски крони /тогава 473 долара/. В същото време централният банкер се е радвал на 23 пъти по-висока заплата, но това вероятно са подробности.

Когато брутният вътрешен продукт на Естония през 2009 г. спада с 13.9%, взето е решение да се вдигнат акцизите върху алкохола и горивата и ДДС. Заплатите са намалени, пенсиите замразени. Така бюджетният дефицит на страната за 2010 г. е ограничен до 1.7% от БВП. Правителственият дълг в Естония като процент от БВП е на най-ниско ниво сред всички в ЕС /7.2%, втора е България с 14.7%/. Борсата реагира подобаващо на всички позитивни процеси, като индексът на фондовата борса в Талин през 2010 г. скочи с 73%, а от началото на тази година – с нови 6.1%.

Коментаторите са категорични: Естония предпочита стабилността, така че президентът на Бундесбанк Аксел Вебер си има нов приятел. Професор от Масачузетския технологически институт коментира: Европа днес си има нова „Коалиция на строгите икономии“, по подобие на Ханзата, търговската лига, контролирала европейската и световната търговия през XIV – XVI векове.

На практика в новия политически съюз по интереси участват същите страни като в Ханзата: Германия, Австрия, Финландия, Естония – както и още няколко по-малки държави. Професор Саймън Джонсън коментира: заслужава похвала намерението да се спре практиката на отпускането на спешни финансови помощи, „вечните лесни спасителни пари“.

Естония обяви независимостта си от Москва на 20 август 1991 г.; Липсток е изиграл ключова роля в процеса на отделяне от СССР и сега, когато времето е толкова драматично както преди 20 години, той може да бъде ценен за еврозоната с политическия си опит. Но членството на естонеца в съвета на централните банкери на втората по важност световна валута ще е кратко: по естонските закони той не може да бъде преизбран за втори мандат като гуверньор на централната банка, а сегашният му мандат приключва през юни 2012 г.

Главният икономист на ЕЦБ Юрген Щарк вероятно също ще е много доволен от новото попълнение: през последните 20 години изказванията на Естонската банка бяха под въздействието на Вашингтонския консенсус и германската „Орднунгсполитик“. Няма особено значение, че икономиката на Естония е втората най-малка в еврозоната след тази на Малта: гласът на Липсток е равен по тежест с всеки от 22-мата членове на съвета на ЕЦБ.