Цените на стоките и услугите в България са се понижили за трети пореден път на месечна база през юли, показват данните на националната статистика. Освен това темпът, с който става това, се увеличава. На годишна база все още се запазва инфлация, която обаче пада до 1.6%. Дефлацията през юли на месечна база (спрямо юни) е 0.6%, докато през юни беше 0.4%, а през май 0.3%. Основната причина за понижението в цените идва от хранителните стоки и облеклата. При първите поевтиняването се свързва и със сезонни фактори през този период на годината. Справка с резултатите от минали години също показва, че дефлацията е нормална за юни, докато през юли индексът на потребителските цени е спадал само в 3 от последните 10 години.

За разлика от тогава обаче този път за дефлацията спомагат и свитото вътрешно търсене, ниската инвестиционна активност и склонността на домакинствата да спестяват по-голяма част от доходите си, смятат анализаторите.

Според Лъчезар Александров, докторант и преподавател от УНСС, последните месеци фактор са се оказали и високите лихвени проценти по депозитите, което е накарало домакинствата да спестяват. "Стойността не е нетипична за юли. Като цяло това явление (дефлацията) е негативно, но тъй като паричният съвет ни ограничава в тази насока, не може да се прилага активна парична политика и да се противодейства на спада на цените. От развитието на тази тенденция страдат допълнително приходите на компаниите. Единственото позитивно е, че можем да покрием и последния оставащ ни критерий за членство в еврозоната", коментира Александров. Ден по-рано анализаторът от БНП "Париба" Михал Дибула посочи свитото потребление в България като нов проблем редом до спадналото търсене в държавите от ЕС, за които България изнася близо 40% от БВП.

Данните на НСИ са близки до прогнозата на БНБ, че през оставащите месеци до края на годината е възможно да се отчита и дефлация. За цялата година пък се прогнозира минимална инфлация между 0% и 1%.

Дефлацията се приема за също толкова тревожно явление като високата инфлация. Понижението теоретично може да означава и по-ефективно производство, но обикновено е знак, че икономиката се забавя и вещае рецесия. Това се очертава като най-вероятен сценарий за България не само за тази, но и за следващата година. В интервю за "Труд" в сряда финансовият министър Симеон Дянков обяви, че новият бюджет ще се прави при очаквания за ново свиване на икономиката от 2% спрямо тази година.

Понижението на цените може да се окаже проблем и за бюджета, тъй като събираемостта на непреките данъци като ДДС и акцизите е функция на потреблението. При акцизите става въпрос за облагане на консумираните количества, но ДДС зависи от инфлацията, а при дефлация събираемостта пада. Прогнозата на новото правителство съвпада с очакванията на експерти от Министерството на финансите, които анонимно прогнозираха спад на приходите от 6 млрд. лв. за тази година още през пролетта.