Протестите през последния месец в България са необичайни за страната. За първи път от падането на комунизма насам те поставят под въпрос не само състоянието на отделна система в държавата, но и на целия държавен механизъм. Обединени от социалните мрежи хората търсят начин да променят системата, да накарат българската демокрация да работи в тяхна полза, така както трябва да бъде.

 

Има много предложения за промяна на Конституция, за повече референдуми, за обществени съвети и дори за нови партии. Гражданите искат да контролират властта, но мнозинството от политолозите твърдят, че системата на представителната демокрация и сега е достатъчно добра и, че стремежът към пряка демокрация е утопичен.

 

Истината обаче е малко по-различна. Живеем в света на информационните технологии. Интернет освен всичко друго е мощен инструмент за осъществяване на политически промени. Това се вижда в момента в България. Същите процеси протичат от няколко години в Испания и Гърция. Новите информационни технологии направиха възможна „Арабската пролет“. А има държави и то в Европа, където интернет се превърна в ефективно средство за пряк контрол върху властта и дори промяна на основния закон.

 

В Исландия гражданите получиха възможност да участват в създаването на новата Конституция на страната чрез Facebook и Twitter. Нещо, което до този момент не беше правено никъде по света, застинал в политическите модели, наследени от миналия век.

 

Конституцията е сериозно нещо, тя формира идентичността на една страна. И за да станат хората част от създаването на основния закон беше приложен напълно прозрачен механизъм. Съвет от експерти консолидира усилията на цялата нация, чрез социалните мрежи, за написването на основния закон. Всяко решение, предложение и дискусия бяха публикувани и ставаха чрез интернет. Експериментът беше успешен и показа, че обикновените хора могат да имат думата в законодателната дейност не само чрез избраните представители в парламента, но и по съвсем пряк начин.

 

Факт е, че засега новата Конституция не е приета и това едва ли ще стане до края на мандата на този парламент. Следващите избори в страната са на 27 април. Но това забавяне се дължи изцяло на политиците, а не новия демократичен процес, с който основният закон беше изработен в срок с помощта на цялото общество.

 

Как се стигна до тази драматична, макар и неприключила реформа на демократичния процес? Банковата система на Исландия се срина в началото на финансовата криза. Цялото общество беше възмутено от действията на политиците, чиито лобистки интереси доведоха до банковото фиаско.

От това възмущения последваха две събития, които вече променят света. Едното е създаването на Модерната медийна инициатива. Тя покани медии от цял свят да използват сървъри в Исландия и да се възползват от демократичното законодателство на страната, за да могат свободно да предават информация.

 

Другото събитие е решението за конструиране на нова конституция. Беше създаден Конституционен съвет от 25 граждани, чиято дейност беше изцяло открита и постоянно следена в интернет. Съветът приключи с написването на основния закон през юли миналата година, след което проектът беше одобрен с национален референдум.

 

Сега България има шанс също да промени политическата система и да въведе истински пряк граждански контрол върху нея. От недоволството на хората може да се роди нов проект за демокрация, който дори да стигне по-далеч от този в Исландия.

 

А реалното присъединяване на хората към управлението на страната ще промени не само обществото, но и икономиката. Тя вече няма да бъде движена от прикрити интереси, а от по-голям демократичен контрол, реално представителство на гражданите и тяхното участие в решенията за харченето на публичните средства.