Пет миноритарни акционера, притежаващи акции общо в размер повече от 25% от капитала на Общинска банка, са лишени от право на глас в Общото събрание на дружеството за срок от шест месеца. Това стана с решение на централната банка.

С тази забрана се проправя път на мажоритарния акционер в Общинска банка, който е Столична община, да въведе промени в устава и да си върне контрола над дружеството.

БНБ обосновава решението си със Закона за кредитните институции, чл. 103, ал. 2 т. 15, в сила от 31.03.2009 г. Съгласно текста на закона, наложеното днес на миноритарните акционери наказание не е най-строгото възможно; регулаторът например има и правомощия да им нареди да продадат дяловете си.

БНБ излага подробно аргументите за вземането на това круто решение. Общинска банка е лицензирана от БНБ през 1996 г., като банката е учредена да обслужва дългосрочно целите на Столична голяма община за подобряване на инфраструктурата, условията за административна и стопанска дейност и въобще условията за живот на столичното население.

В началото Столична община притежава 97.12% от акциите на банката. Но ситуацията се променя в хода на приватизацията на общински дружества, които са се явявали акционери и в Общинска банка. Така в структурата на капитала навлизат „група акционери, нямаща нищо общо със СГО и функциите й“.

Както вече изясниха българските медии, става дума за структури, свързани с погнатия за данъчни измами бизнесмен Христо Ковачки.

Въпросните акционери гласуват в блок и целенасочено възпрепятстват Столична община да взема решения в съответствие със своите интереси. Съгласно своя Устав, Общинска банка приема всички свои решения с ¾ мнозинство от гласовете.

БНБ обобщава: заповедта подлежи на незабавно изпълнение. Заедно с отнемането на правото на глас на петимата миноритари, на Общинска банка се нарежда да внесе промени в устава си, като премахне изискването решение да се взима с ¾ от гласовете. Вместо това следва да се приложи изискването на чл 230 ал. 1 от Търговския закон: „Решението на общото събрание се приема с мнозинство от представените акции“.

Миноритарите с блокираща квота пречеха на мажоритарния акционер да взема решения, касаещи промени в устава, увеличаване на капитала, разпределение на печалбата, назначения на управителни органи и т.н., продължава БНБ.

В същото време отговорността за изпълнение на стратегическите цели на банката остава в мажоритаря. Всичко изредено е навело регулаторите до извода, че „върху институцията упражняват влияние акционери, чийто самостоятелен акционерен дял в капитала не дава права за такова влияние“.

При предишното Общо събрание, подуправителят на БНБ е отправил писмено предупреждение към миноритарите да приемат промени в Устава в посока квалифицирано вместо обикновено мнозинство – те обаче не се съобразяват с него и продължават да блокират промените.

Вината на въпросните миноритари е не само че пречат на Столична община, но и че провеждат чрез банката кредитна политика, облагодетелстваща свързани с тях търговски дружества. Заради миноритарите и Надзорният съвет не може да упражнява своите функции и банката е изложена на прекомерен риск.

От 2007 г. БНБ се ограничава да отправя само предупреждения до ръководството на Общинска банка. Сега налага конкретна забрана. Ако успее да изпълни нужните действия в срок, Столична община отново ще контролира своята банка.

Според данните на БНБ към 30.09.2011 г., активите на Общинска банка са в размер на 998 млн. лева. Печалбата за първите девет месеца е 1.437 млн. лева, като от началото на годината са обезценени активи за около 5.5 млн. лв. и са отчетени 23 млн. лв. административни разходи.