Гражданите да могат да обявяват фалит подобно на фирмите. Темата като цяло е непозната за българското общество, но напоследък все повече хора научават за тази възможност и настояват за въвеждането на Закон за фалит на частни лица.

Този закон ще накара банките образно казано да си поемат кръста, да понесат отговорността за кредитите, които предоставят, както и правилно да оценяват риска, смята общественикът и защитник на гражданските интереси Янаки Ганчев.

Каква е основната идея на обявяването на фалит на физическите лица? Физическите лица в България да могат да обявяват фалит, когато не смогват да плащат дълговете си. Целта е да се защитят всички хора, изпаднали във временно финансово затруднение, да могат да излязат от него.

Всяко физическо лице, може да подаде молба, независимо от сумата на задължението, и независимо дали длъжникът е платежоспособен или несъстоятелен. Молбата трябва да бъде подадена в съда, обслужващ района по местоживеене на длъжника.

С подаването на молба от длъжника, всички вписани кредитори преустановяват опитите си да съберат дължимите им вземания. Това преустановяване възниква автоматично, без да е необходимо правно действие, макар че съдът обикновено уведомява кредиторите за подаването на молба. Преустановяването е в сила от момента на подаване на молбата, дори и кредиторите да бъдат уведомени по-късно. За времето, в което преустановяването е в сила, кредиторите по принцип не могат да започнат или да продължат дела срещу длъжника за взимане на задълженията. Съдебни дела, действия за запор, дори и телефонни обаждания на длъжника, трябва да бъдат преустановени.

Съдът назначава попечител, който да се разпорежда с делото и да ликвидира активите. Обикновено попечителят организира среща с кредиторите, на която присъстват длъжникът, адвокатът на длъжника и кредиторите, обяснява общественикът.

Ако реално излязат всички просрочени кредити, това ще има отражение върху дейността на банките и ликвидността на някои от тях ще бъде нарушена, убеден е Ганчев. При изпадане в неплатежоспособност отговорност носи не само физическото лице, но и банката или небанковата институция, която му е дала кредит. Според него приемането на закон за частния фалит е необходим, защото има съвсем добросъвестни кредитополучатели, които си плащат до момента, в който не изпаднат в неплатежоспособност заради конкретна икономическа ситуация, например безработица. И в този случай биват осъждани за огромни суми, надхвърлящи два или три пъти размера на дълга им към кредиторите по главницата. Така те стават пожизнени длъжници.

Едно физическо лице може да обяви фалит, когато то е спряло да плаща задълженията си повече от 90 дни, а размерът на съвкупните му задължения към кредитори и доставчици на комунални услуги надхвърля стойността на притежаваните от него имущество и други активи, т.е. под някаква форма ще се направи преструктуриране на дълга на физическото лице. Според сега действащото законодателство и договорите между кредиторите и длъжниците, вземания с просрочие над 90 дни стават автоматично изискуеми.

Такъв закон трябва да се въведе и у нас, съгласен е консултант Енчо Коринов. Той обаче твърди, че от него ще се възползват ограничен брой лица (както става с предбрачния договор) и както във всяка друга област, ще има злоупотреби. Проблемът със злоупотребите ще се решава от практиката. И сега много престъпници не оставят имущество на свое име, допълва Коринов и си спомня за един американец, който е фалирал цели пет пъти.

Идеята е много добра, ние няма да откриваме топлата вода, смята брокер Емилиян Кърчев. Според него проблемът е, че, както винаги, и този закон ще бъде направен като всички предишни. Има няколко положения, в чиито обхват ще попадне – работещ (донякъде и с много условности) и неработещ, смята брокерът. Още в самото си начало ще бъде направен така, че да влиза в конфликт с други превръзки на законите и ще трябва да се поправя (неизвестно след колко време и чии сфери на лобистки интереси ще надделеят). У нас това е правило, а не изключение, допълва Кърчев.

За да се предпазят банките от измами, е необходимо да ползват определена база данни, но само при определени условия, за да няма злоупотреба с вътрешна информация и то - само до определено ниво. Така много бързо картинката става ясна, твърди експертът. Най-голям интерес добре работещ закон да не бъде приет имат лицата, чиито интереси ще бъдат засегнати. А този кръг никак не е малък, убеден е Кърчев. Но от всички групи най-доволни от всяка ситуация са само адвокатите. Досега няма адвокат, който е загубил дело – винаги го губи негово величество клиентът, обобщава специалистът.

Законът за фалит на частни лица ще бъде фатален за българската икономика, предупреждава брокер Владимир Йосифов. В България има липса на бизнес култура и прибързаното въвеждането на този закон ще спре плащането на сметки и кредити, смята експертът.

В Европа има работеща съдебна система, което е гаранция за справедлив процес, обяснява Йосифов. Когато съдия разреши фалит на частно лице, той го помилва и осъжда коректните му кредитори на загуба.

Банките ще продават кредити с висока цена, за да могат да покрият загубите от неизплатените заеми, прогнозира брокерът. В България няма как да бъдат създадени работещи механизми за защита на банките от некоректни клиенти. Според Йосифов обаче най-голям интерес този закон да не бъде приет има бизнесът.

„Тези закони доведоха семейството ми до просешка тояга и вече едва събираме пари за храна и ток. Само в тази държава хора като мен и мъжа ми - с дипломи, образование и ценз - са станали просяци и роби на банките! Взеха ми здравето, работата, опозориха семейството ми, сега ще ми вземат къщата - единствено жилище на 4 човека. Спрях сина си от следване, просим заеми от малкото близки хора, които са ни останали. Какво повече да ми вземат!? Какво повече да вземат на другите хора като нас, освен да ни наричат „обикновени“!? Да, такива сме, учили сме, работили сме, не сме крали, не сме убивали, а сме в категорията „престъпници“, защото сме взели назаем пари да си оправим домовете, да учим децата си, да се лекуваме. Защо сме ги взели ли - защото заплатите ни бяха, а сега и още повече са, сиромашки и мизерни. Изгониха децата ни от България! Ако ни уморят, само се чудя кой ще работи за тях. Днес сме тези с кредитите, утре ще са тези със собствеността си, други ден може да ни съберат по стадионите с вързани ръце!“

Това е изповедта на една българка. Остава отворен въпросът дали въвеждането на този закон ще предотврати подобни случаи или само ще отвори една нова ниша за измами и корупция.

 

Очакваме Вашите въпроси и запитвания по казуси на pariteni@netinfocompany.bg. Ние ще търсим нужните Ви отговори и ще предлагаме ефективните решения според експертите в съответните области.