"Пари до заплата с лошо ЦКР, отпускане на момента без поръчители“ е един от най-често срещаните афиши по стълбове. Въпреки че за проблемите с бързите кредити се говори от години, все още много хора се подвеждат от примамливите на пръв поглед предложения.

България е в топ 5 по лоши кредити и задлъжнялост и невъзможност да си обслужва дълговете население. Едно от причините е, че фирмите за бързи кредити залагат незаконни клаузи в договорите с клиентите си.

Комисията за защита на потребителите (КЗП) оповести, че няма фирма за бързи кредити в България, която да не е нарушила правата на клиентите си чрез внасянето в договорите за кредит на т. нар. неравноправни клаузи.

Това са  договорки, които ви натоварват с пари в нарушение на закона и поради това са нищожни и не ви обвързват. С такива клаузи тези фирми ви залагат различни капани. Карат ви да заплатите уж за допълнителен пакет от услуги, които никога няма да ви предоставят.

За последните 3 години броят на жалбите на измамени от фирми за бързи кредити, постъпили при омбудсмана Мая Манолова, е над 3 700. Въпреки че за проблемите с бързите кредити се говори от години, все още много хора се подвеждат от примамливите на пръв поглед предложения.

По данни на БНБ за първото тримесечие на годината показват, че отпуснатите кредити от такива фирми са на стойност 2,5 млрд. лева. От тях забавените кредити са на стойност 200 милиона лева.

Един от триковете, според омбудсмана Мая Манолова, е въвеждането на "допълнителни услуги" към погасителните вноски, които целят просто да увеличат заема, а не реално да помогнат на клиентите.

Какви са уловките на "бързите кредитори"?

Най-масова е неустойката за неосигуряване на поръчители или на банкова гаранция. Фирмите залагат трудноизпълними клаузи, като например в рамките на 3 дни да намерят поръчител, който да получава заплата до 7 пъти над минималната.

Фактът, че срокът започва да тече след отпускането на заема означава, че фирмата изобщо не очаква да бъде намерен поръчител, а по-скоро да бъде платена неустойка.

Така се появява и примамливата такса "Гарант", срещу която фирмата намира поръчител на клиента. Други такси-уловки са свързани с извънсъдебното събиране на просрочен кредит. Те се начисляват за обажданията, съобщенията и писмата, които се изпращат при просрочване.

Задължават ви дори да прекратите договора преди падежа, да плащате лихвите до края му и други нечестни схеми. Има такса, която покрива разходите в случай, че кредиторите си търсят вземанията в дома или на работното място на потребителите. И така те се натоварват с допълнителни лихви, неустойки, обезщетения, които в крайна сметка много сериозно оскъпяват кредитите далеч над разумните нива.

От Асоциацията за отговорно небанково кредитиране не са съгласни и твърдят, че това важи за „фирмите“, които набират клиентите си чрез афиши по улиците и рядко онлайн.

„При кредит е важно да се обръщат към финансови институции регистрирани в БНБ и които са проверяни от Комисията за защита на потребителите т.е. легитимни институции“, съветва Николай Цветанов, председател на асоциацията. Но според омбудсмана няма реален контрол от държавата, защото Комисията за защита на потребителите нито има достатъчно правомощия, нито ресурси.

От началото на 2018 година до края на март тази година регулаторът е направил 550 инспекции на "бързи кредитори", като 447 от тях са по жалби на потребители. Това обаче не дава резултат.

Затова омбудсманът предлага съдът да се задължи да следи за неравноправни клаузи в заповедното производство. А не разрешения да се раздават автоматично. Предлага и лицензионен режим. Но до тогава всички препоръчват - четете си договорите внимателно.

За какви такси и неустойки да внимавате:

„Гарант“

„Извънсъдебно събиране на просрочен кредит“

„Посещение у дома или офиса“

„Неусигуряване на подходящ поръчител“

„Допълнителни услуги“

Как да се защитите от фирма за бързи кредити

Законът е създал ясни правила колко голяма може да бъде лихвата ви, но тези фирми използват различни уловки, с които „надписват сметката“. 

Един от начините да се защитите е да напишете жалба до Комисията за защита на потребителите (КЗП) чрез сайта на регулатора. Жалбата си може да изпратите и по пошата. КЗП има свои поделения в редица градове – може да се обърнете директно или да им пишете.

КЗП може да забрани дадена практика като заблуждаваща или да заведе колективен иск пред съда за обявяване на измамливите клаузи за нищожни. Но няма да ви върне надвзетите пари, а и трудно пристъпва към завеждане на дело.

Сигурният път да се отървете от тези клопки в договора е да потърсите защита от съда, който да обяви целия договор или отделни клаузи за невалидни. Ако фирмата за бързи кредити е допуснала много тежки нарушения в договора и съдът приеме, че той е нищожен изцяло, вие ще дължите само получената от вас сума на заема, без да трябва да връщате каквото и да било друго.

Дори съдът да установи само по-леки нарушения и да не приеме, че целият договор е незаконен, той пак ще ви разтовари от финансовото бреме – ще приеме дадена неустойка или пък сума за допълнителни услуги и др. според конкретното нарушение за недължими.

Преди фирмите за бързи кредити съдеха клиентите си като използваха несъвършенствата в закона и си създаваха частни арбитражни съдилища, които да съдят вместо държавните. Законът вече е променен и днес те нямат право да съдят клиентите си в учредените от тях съдилища. Но те все още вадят от чекмеджетата стари изпълнителни листове и образуват изпълнителни дела. В тези случаи може да се обърнете към Върховен касационен съд (ВКС) и да искате да бъде отменено арбитражното решение, ако никога не са ви уведомили, че ви съди арбитражен съд. ВКС ще отмени арбитражното решение, ако заведете дело навреме. Законът гласи, че може да обжалвате пред ВКС в 3-месечен срок откакто сте узнали, че сте осъдени.