Мотивацията на клиентите да купят сега, защото не знаят какво ще се случи след влизането ни в еврозоната, също е водеща. Това каза в интервю за БТА Мария Петкова, председател на Асоциацията на кредитните посредници в България (АКПБ). Най-често цените на монолитен апартамент в София са около 150 000 - 200 000 евро, което предполага заем от порядъка на 120 000 - 160 000 евро.
Като цени на имотите наблюдаваме, че пазарът се успокоява. Фактор да се движи този пазар е и очакването за влизането ни в еврозоната. Такава обратна връзка получаваме от доста наши клиенти, които предполагат, че цените на недвижимите имоти вероятно ще продължат да се повишават. Затова темпът на кредитиране и купуване на имоти се задържа над очакванията, заяви тя.
По думите й много хора продължават да виждат в покупката на имот начин да запазят стойността на парите си от инфлацията. Когато имат известна сума пари и трябва да допълнят с кредит, за да се случи покупката, това движи и пазара.
Все пак от бранша отчитат забавяне на сделките като брой, което се усети още от миналата година, но като обем кредити нивото е същото, дори по-високо. Темата за прекомерното кредитиране се обсъжда отдавна в публичното пространство, но реално това не се случва. Смятам, че БНБ взема превантивни мерки и не очаквам, че ще се случи осезаемо ограничаване на кредитирането с оглед на новите мерки, коментира Петкова новите мерки на БНБ за отпускане на жилищни кредити.
По думите й тези мерки съществуваха и преди. Банките налагат своите рискови политики и изисквания към кредитополучателите, дори някъде по-рестриктивно в сравнение с изискванията на БНБ. След 2008-2009 година рисковите политики се промениха в посока консервативност. Изискванията за съотношение дълг - доход, за минимално самоучастие, за максимално финансиране според пазарните оценки на имотите, за максимална възраст на кредитополучателите, се движат в нормални граници, допълни експертът.
Полина Стойкова: Не очаквахме такова поскъпване на имотите тази година
Според нея обявеното решение е по-скоро превантивно или ако от БНБ са видели малки отклонения при някои банки. Например, ако е нормално 50 процента съотношение дълг - доход, някъде да се допуска то да бъде 70 процента по преценка на съответната банка.
istock
Според нея притеснителното на пазара на кредити идва от така наречените бързи кредити, при отпускането на които тези изискания са по-либерални или изобщо не съществуват. Там е по-високият процент задлъжнялост, което няма общо с търговските банки. Има примери с длъжници с 10, 15 и повече бързи кредита, които трудно обслужват и теглят нов кредит, за да се обслужи предходният. При бързите кредити съответно по-високият риск се плаща с по-висока лихва, посочи Петкова.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase
Коментари
0