Мотивацията на клиентите да купят сега, защото не знаят какво ще се случи след влизането ни в еврозоната, също е водеща. Това каза в интервю за БТА Мария Петкова, председател на Асоциацията на кредитните посредници в България (АКПБ). Най-често цените на монолитен апартамент в София са около 150 000 - 200 000 евро, което предполага заем от порядъка на 120 000 - 160 000 евро.
Като цени на имотите наблюдаваме, че пазарът се успокоява. Фактор да се движи този пазар е и очакването за влизането ни в еврозоната. Такава обратна връзка получаваме от доста наши клиенти, които предполагат, че цените на недвижимите имоти вероятно ще продължат да се повишават. Затова темпът на кредитиране и купуване на имоти се задържа над очакванията, заяви тя.
По думите й много хора продължават да виждат в покупката на имот начин да запазят стойността на парите си от инфлацията. Когато имат известна сума пари и трябва да допълнят с кредит, за да се случи покупката, това движи и пазара.
Все пак от бранша отчитат забавяне на сделките като брой, което се усети още от миналата година, но като обем кредити нивото е същото, дори по-високо. Темата за прекомерното кредитиране се обсъжда отдавна в публичното пространство, но реално това не се случва. Смятам, че БНБ взема превантивни мерки и не очаквам, че ще се случи осезаемо ограничаване на кредитирането с оглед на новите мерки, коментира Петкова новите мерки на БНБ за отпускане на жилищни кредити.
По думите й тези мерки съществуваха и преди. Банките налагат своите рискови политики и изисквания към кредитополучателите, дори някъде по-рестриктивно в сравнение с изискванията на БНБ. След 2008-2009 година рисковите политики се промениха в посока консервативност. Изискванията за съотношение дълг - доход, за минимално самоучастие, за максимално финансиране според пазарните оценки на имотите, за максимална възраст на кредитополучателите, се движат в нормални граници, допълни експертът.
Полина Стойкова: Не очаквахме такова поскъпване на имотите тази година
Според нея обявеното решение е по-скоро превантивно или ако от БНБ са видели малки отклонения при някои банки. Например, ако е нормално 50 процента съотношение дълг - доход, някъде да се допуска то да бъде 70 процента по преценка на съответната банка.
![istock](http://m.netinfo.bg/media/images/44104/44104034/orig-orig-kredit-depozit.jpg)
istock
Според нея притеснителното на пазара на кредити идва от така наречените бързи кредити, при отпускането на които тези изискания са по-либерални или изобщо не съществуват. Там е по-високият процент задлъжнялост, което няма общо с търговските банки. Има примери с длъжници с 10, 15 и повече бързи кредита, които трудно обслужват и теглят нов кредит, за да се обслужи предходният. При бързите кредити съответно по-високият риск се плаща с по-висока лихва, посочи Петкова.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase
Коментари
0