Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), водещата кредитна институция на ЕС, съкрати кредитирането с близо 20% през миналата година, като планира да запази финансирането на същото ниво от около 60 млрд. евро и през 2019-а година, заяви във вторник президентът на банката Вернер Хойер, цитиран от Ройтерс.

Банката също така се подготвя за всички възможни сценарии на Брекзит, включително излизане на Великобритания от ЕС без сделка в края на месец март. В ход са планове останалите 27 държави - членки на ЕС да запълнят капиталовата дупка, предизвикана от напускането на Великобритания, дори в случай на Брекзит без сделка, който би създала внезапен дефицит без никакъв преходен период, посочи Вернер Хойер на пресконфернеция на ЕИБ.

Хойер отбеляза, че намаляването на кредитирането през 2018-а година се дължи на подобрените икономически условия в ЕС, което е позволило на банката да инвестира по-малко средства и да се концентрира върху по-рискови и по-печеливши проекти. Въпреки сигналите за забавяне в няколко европейски икономики, банката ще запази подобно ниво на финансиране и през настоящата година, допълни той.

Оттеглянето на Великобритания от единния блок ще лиши ЕИБ от един от най-големите ѝ акционери - от 3,5 млрд. евро британски платим капитал и от 35 млрд. евро от капитала на Великобритания в самата банка, като тези средства са ключови за банката, за да поддържа топ кредитния си рейтинг на ниво от "ААА" и ниските разходи за финансиране.

Разликата във внесения капитал ще бъде покрита с резервите на банката, посочи Хойер, докато капиталовата дупка ще трябва да бъде запълнена пропорционално от 27-те останали правителства на ЕС.

Ройтерс напомня, че е постигнато споразумение на техническо ниво за запълване на финансовия недостиг, но това споразумение  трябва да бъде формализирано от финансовите министри на ЕС.

Вернер Хойер също така заяви, че официалната сделка ще бъде подпечатена едва, след като има яснота относно процеса на Брекзит.

Споразумението между държавите-членки на ЕС беше възпрепятствано от съществуващите разделения относно бъдещия състав на акционерния капитал, като, например, Полша настоява за по-голям дял, който да дойде и с по-големи правомощия. Достигнатият временен компромис предвижда скромно увеличение за Полша и по-малки увеличения на капитала за Румъния, а може би и за Люксембург, напомня Ройтерс.