Европейската централна банка ревизира надолу прогнозите си за икономически растеж и инфлация в страните от еврозоната, съобщи гуверньорът на банката Марио Драги на пресконференция след редовното заседание на ЕЦБ.

Вече се очаква икономиката на страните от валутния съюз да нарасне през тази година с 1,1%, което е понижение спрямо юнските прогнози на ЕЦБ за експанзия от 1,2%. Това представлява поредно понижение на прогнозата, след като в началото на годината централната банка очакваше икономически растеж в еврозоната от 1,7 на сто.

За 2020-а година се очаква слабо подобрение на икономическия растеж до 1,2%, но под прогнозата през юни са растеж с 1,4%. За 2021-а година ЕЦБ продължава да прогнозира растеж на БВП на еврозоната от 1,4%.

ЕЦБ намали и прогнозата си за потребителската инфлация (CPI индекса на потребителските цени), като вече очаква тазгодишна инфлация от 1,2% спрямо юнската прогноза от 1,3%, като това означава, че прогнозираната инфлация се отдалечава още повече от целевото ниво на базираната във Франкфурт банк за малко под 2 на сто.

Шефът на ЕЦБ отбеляза, че продължаващата глобална несигурност се отразява негативно на производството
iStock

За следващата година се очаква дори още по-ниска инфлация от едва 1,0% спрямо предишна прогноза от 1,4%, след което растежът на потребителската инфлация да се ускори през 2021-а година до 1,5%, но отново под юнската прогноза за повишение с 1,6 на сто.

По този начин инфлацията в еврозоната се очаква да остане в средносрочен план под целевото ниво на ЕЦБ от малко под 2 на сто.

Марио Драги потвърди решение на ЕЦБ да поднови програмата за изкупуване на активи с цел подкрепа на икономиката и понижаването на депозитната лихва за търговските банки до ново рекордно отрицателно дъно от -0,5%, което цели да се стимулира тяхната кредитна политика.

Всички тези мерки бяха очаквани от инвеститорите, макар и да срещат критики в експертните и банкови среди.

Драги, чието обещание през 2012-а година, че ЕЦБ ще направи "всичко, което е необходимо", за да спаси еврото, подчерта,, че еврозоната се нуждае от по-голяма подкрепа.

Според него вероятността от рецесия в еврозоната е малка, но напоследък се е увеличила.

'Постъпващата информация след последното заседание на ЕЦБ показва по-продължителна слабост на икономиката в еврозоната, запазване на значителни рискове за по-нататъшно намаляване на икономическия растеж и липсващ инфлационен натиск“, заяви той по време на своята предпоследна пресконференция, преди да изтече неговия 8-годишен управленски мандат на 31-ви октомври.

Шефът на ЕЦБ отбеляза, че продължаващата глобална несигурност се отразява негативно на производството, но секторът на услугите и строителната сфера проявяват устойчивост. Рисковете обаче остават наклонени в посока надолу (за още по-слаб от очакваното икономически растеж), подчерта Драги и добави, че прогнозите показват по-нататъшно намаляване на перспективите за инфлация.

iStock

Мари Драги също така каза, че на днешното заседание е имало достатъчно широк консенсус около взетите от ЕЦБ решения, така че "нямаше нужда да се гласува". Той все пак отбеляза, че е има противоречиви мнения относно подновената програма за закупуване на активи, известна като "количествено облекчение", но допълни, че е имало широко одобрение за други аспекти на хода на паричната политика, включително и по отношение на намаляване на депозитната лихва.

"Днешните решения имат за цел да се гарантира, че финансовите условия остават много благоприятни и ще поддържат икономическа експанзия в еврозоната", отбеляза Драги.

Коментирайки Германия, Марио Драги каза, че немските данни показват, че рецесията или вече е започнала, или предстои. В тази връзка той призова управляващите в Берлин за подходящ отговор чрез провежданата от тях фискална политика.

"С оглед на отслабването на икономическите перспективи и продължаващите рискове в низходяща посока, правителствата в еврозоната, разполагащи с фискален излишък, трябва да действат ефективно и своевременно", каза Драги.